Постигнатото споразумение между Европейския съюз и Турция за овладяване на бежанския поток бе в голяма степен засенчено от една мини среща на върха, свикана от германския федерален канцлер Ангела Меркел няколко часа по-рано.
Инициативата да се съберат ръководителите на Германия, Швеция, Финландия, Австрия, Люксембург, Холандия, Белгия и Гърция, които са готови да приемат по-голямо число от бежанците, дойде изненадващо. Въпреки че в много отношения събитието имаше декларативен характер, то повдигна и въпроса за все по-дълбокото разделение между членките на Обединена Европа.
"Целта на нашата среща – обясни пред журналисти германският канцлер – е да бъде ускорено изпълнението на споразумението между ЕС и Турция. Съвместно с Европейската комисия ще предприемем конкретни стъпки за реализирането му в най-кратки срокове. Нямаме време за губене." Меркел не сподели подробности за броя мигранти, които ще бъдат преразпределени. Въпреки това журналисти от в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" изказаха предположение, че тя се е опитала да убеди колегите си да приемат 400 хил. души.
Важна черта на сбирката бе нейният доброволен характер, което подчертаха всички участници в нея. Самите дипломати определиха новото формирование като "коалиция на желаещите". Първата съвместна стъпка пък бе официалното обръщение към Европейската комисия да предложи на лидерите на държавите членки да разгледат програмата за доброволно разселване на мигрантите преди следващата среща на върха, която трябва да се състои в средата на декември.
Германската инициатива закономерно повдигна въпроса за посоката, в която се движи Евросъюзът. Някои коментатори видяха в нея началото на разцепление в общността и дори края й. Аргументите в полза на тази теза са, че очевидно по въпроса за бежанците не може да се постигне единодушие, така че на германското правителство му е омръзнало да се бори със съпротивата на нежелаещите да приемат неговите предложения и е решило да обедини около себе си всички, споделящи възгледите му. Против тезата за разцеплението пък говори фактът, че групата няма официален характер и че тя е готова да приеме и други желаещи.
За изясняването на смисъла на групирането на осемте държави може би трябва да си припомним две събития от последните седмици. Най-напред дойде холандското предложение за създаване на мини Шенгенска зона с общ паспортен контрол и външни граници, в която да членуват няколко страни от ядрото на Стара Европа. Германия се отнесе скептично към него, но това се оказа недостатъчно идеята да бъде изоставена. Тъкмо напротив, на 27 ноември председателят на групата на финансовите министри на държавите от Еврозоната Йерун Дейселблум предупреди, че тези, които не охраняват адекватно европейските граници и не приемат адекватен брой бежанци, може да се окажат извън един бъдещ "мини Шенген". Тези две събития свидетелстват, че в условията на сериозно изпитание, каквото е бежанската криза, двете широко прокламирани посоки на развитие на ЕС – разширяването на границите му и задълбочаването на вътрешната интеграция – влизат в противоречие с необходимостта да се вземат бързи и ефективни решения.
В тази ситуация германският канцлер защити лидерската позиция, която се очаква от Германия и предложи формула за излизане от задънената улица, в която миграционният въпрос е вкарал Европа. Дали тя ще проработи, е рано да се каже, но тези наблюдатели, които виждат в срещата в Брюксел началото на една мини Европа, като че ли избързват.
