Валутните играчи вече от седмици очакват с повишено внимание последното за годината редовно съвещание на паричния комитет на Федералния резерв, което започва на 15 декември. Вълнува ги дали и с колко американските централни банкери ще повишат основната лихва на страната.
В очакване на решението на американските парични стратези валутните търговци започнаха да "скъсяват" (да закриват част от) доларовите си позиции. В резултат на активността им щатската валута потъна на 9 декември до 1.1044 долара за едно евро, но ден по-късно се върна под психологическото равнище от 1.10 долара за евро.
Според последните фундаментални икономически показатели на Щатите броят на американците, внесли молби за обезщетения при безработица, е скочил с 13 хил. през миналата седмица – до общо 282 хил. души към 5 декември. А това е най-високото им равнище от началото на юли насам. Експертите обаче посочват, че това в никакъв случай не е белег за сътресения на пазара на труда, защото значително по-стабилният показател, следящ средната стойност на промените за последните четири седмици, е нараснал само с 1500 броя (до 270 750). И в двата случая молбите за обезщетения се задържат под 300 хил. броя (а това е равнището, което по правило се свързва със "здравословен пазар на труда"). Това се случва за 40-а поредна седмица – най-дългият период от 70-те години на миналия век. Публикуваните в края на миналата седмица данни за безработицата пък показват, че тя се запазва 5% – най-ниска за последните седем години и половина.
Според друг отчет на министерството на труда цените на внесените в Щатите стоки са намалели с 0.4% през ноември след 0.3% спад през октомври. На годишна база те са потънали с 9.4%, което се дължи на силния долар и на резкия срив на цените на суровия петрол. Това означава, че предпочитаната от Федералния резерв годишна инфлация от 2% едва ли ще бъде постигната в близко бъдеще.
Подемът на еврото пък започна още на 3 декември, когато Европейската централна банка не задоволи очакванията на пазарите за агресивно увеличение на паричните стимули за стопанството на еврозоната. Мнозина търговци дори обвиниха банковото ръководство за липса на коректна комуникация и за подвеждаща информация. По този повод членът на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни коментира на 9 декември, че пазарните анализатори не са успели да оценят правилно сигналите, изпратени от институцията, и че би трябвало да обръщат по-голямо внимание на фундаменталните показатели. Същия ден членът на изпълнителния борд на ЕЦБ Ив Мерш сподели с журналисти, че повечето председатели на централни банки от еврорегиона (които са и в управителния съвет на ЕЦБ) са били против по-нататъшното увеличение на паричните стимули.
Междувременно, статистическата служба на еврозоната потвърди на 8 декември първоначалната си оценка (от 13 ноември), че БВП на общността през третото тримесечие е нараснал с 0.3% (след 0.4% увеличение през предишните три месеца). На годишна база ръстът е 16 процента. Той се дължи основно на потреблението на домакинствата и на правителствените разходи, докато подемът на износа е просто козметичен заради забавянето на световната търговия.
Икономисти твърдят, че най-големият губещ от поскъпването на зелените пари ще е Китай, а не Щатите. Което им дава основание да прогнозират, че азиатският колос ще разхлаби връзката на валутата си с американския долар и ще позволи на юана да се обезцени. Малка стъпка в тази посока направи Народната банка на Китай, след като на 9 декември понижи референтната стойност на националната валута до 6.4140 юана за един щ. долар – най-ниското равнище от 2011-а насам.
Китай поддържа националната си парична единица, обвързана с щатската, за да си осигури финансова стабилност. Което означава, че при подема на долара към повечето световни валути, докато се чака Федералният резерв да качи лихвите, юанът също ще поскъпне и ще нанесе сериозни поражения на китайското стопанство заради голямата му зависимост от търговския обмен.
Щатската икономика също пострада от ръста на зелените пари, които от средата на 2014-а досега са поскъпнали с над 20% към кошницата от най-активно търгуваните валути и само с 3% към китайската. В резултат американските компании са станали по-слабо конкурентни на световната сцена и през първите десет месеца на 2015-а износът на страната се е свил с 4.3 процента.
Пекин обаче е в още по-неизгодно положение от силната валута, защото търговският обмен е напълнил 42% от БВП на страната през миналата година срещу 23% за САЩ. А 10-процентен ръст на долара забавя китайския растеж с почти 1% – двойно повече, отколкото щатския, показва компютърна симулация, извършена от "Голдмън Сакс груп".
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3666 млн. евро (7171 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
