Законът „Кунева“ влиза на поправителен

кунева

Премиерът и неговите заместници, всички министри от кабинета, областните управители и кметовете ще бъдат длъжни на всеки две седмици да декларират публично срещите си с всеки, с когото се виждат по служба и в качеството им на представители на властта. Съобщенията за тези срещи ще се публикуват в сайтовете на съответните ведомства в двуседмичен срок след провеждането им. Те ще съдържат датата, имената на хората, участвали в срещата, и информация за какво са си говорили.

Най-общо това представлява поредната "антикорупционна мярка", която се предлага с поправения закон срещу корупцията, така горещо рекламиран от вицепремиера Меглена Кунева. Точната формулировка на новото правило все още не е ясна, защото проектозаконът не е оповестен официално. Но вече неколкократно бе потвърдено, че мярката е записана в документа и че всъщност е взаимствана от практиката на Европейската комисия. В ЕК комисарите са задължени да вписват в нарочен регистър контактите си с хора, които се определят като "външни" за кръга на службата им, за да няма съмнения за лобизъм и за конфликт на интереси. А неизпълнението на това задължение води до твърде тежки последици: бившият вече еврокомисар Джон Дали от Малта бе принуден да напусне поста си именно заради необявени срещи с представители на тютюневата индустрия.

Ще поясним за какво става дума, с пример от родната ни действителност: прословутата среща на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и на софийския прокурор Николай Кокинов в дома на премиера Борисов в Банкя. Записът от тази "частна" сбирка, макар и незаконен, през 2013 г. показа недопустими връзки между хора с власт в държавата, осветли и механизмите за "уреждане" на постове в съдебната власт. И идва ред на въпросите, на които законът "Кунева" трябва да отговори, в случай че действително целта е да се направи нещо смислено, а не само да се хвърли поредната шепа прах в очите на избирателите: служебна ли е била тази среща в дома на премиера, или не? Трябва ли да се оповестяват подобни разговори между длъжностни лица?  Кой и как ще следи дали на данъкоплатците не се "спестява" информация и такива срещи продължават, без да се съобщава за тях? Какви ще са последиците при укриване на информация?

А има и още един важен въпрос: щом тази мярка ще е задължителна за кмета на всяко малко селце в държавата, защо така удобно в проектозакона са пропуснати народните представители? Или за тях превенция срещу корупцията не е необходима, защото те не прокарват лобистки закони, не кадруват в полза на свои хора, не ядат и не пият на софри със съмнително забогатели бизнесмени?

Предложението за "осветляване" на срещите на властимащите всъщност е само една от над 100-те поправки, с които законът "Кунева", както го нарекоха медиите, ще се яви на поправителен в Народното събрание. През септември тази година той вече бе отхвърлен от парламента. Бяха изтъкнати причини: едната беше, че чрез предвижданата в закона възможност да се подават анонимни сигнали можеше да се стигне до разчистване на политически конкуренти и на икономически сметки. Поправките в проекта имат амбицията анонимките вече да не са чак толкова анонимни – предвиждат се специални формуляри и реквизити за попълване, които ще затруднят използването им за саморазправа. Освен това бюрото няма да образува незабавно производство срещу посочените в сигналите хора с власт, а първо ще се прави предварителна проверка, която да установи дали изобщо има данни за някакво нарушение.

Другият проблем в закона "Кунева", който го препъна при първото му гледане в парламента, беше кой и как трябва да избира шефа на новото антикорупционно бюро. Предвижда се то да обедини три съществуващи сега ведомства: БОРКОР, комисията за конфликт на интереси и отдела в Сметната палата, натоварен с проверките върху имотните декларации на хората от властта. Първоначалният проект предвиждаше директорът да бъде назначаван и освобождаван от Министерския съвет. Което беше, меко казано, неподходящ вариант: няма как тези, които най-много трябва да бъдат дебнати за корупция, да избират кой да ги проверява. Сега се предлагат два нови варианта за избор на директора на бюрото и на заместниците му: първият предвижда всяка парламентарна група да излъчи кандидати, парламентът да избере един от тях, а президентът – да го назначи с указ. Другият вариант е да се създаде нарочна комисия от членове на парламентарно представените партии, на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет, които да избират директора. От депутатите се очаква да изберат един от двата.

В момента вече текат совалки и преговори с политическите сили, които целят да осигурят подкрепа на поправения законопроект при второто му внасяне в парламента. Разглеждането на закона в НС обаче със сигурност ще бъде след новогодишните празници.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст