Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд четири текста в Закона за адвокатурата, които дават правото на адвокатските съвети да проверяват сигнали за неуважително отношение и отказ за съдействие спрямо техни членове. Искането е въпросните текстове, които бяха въведени преди повече от три години, да бъдат обявени за противоконституционни, тъй като засягали независимостта на съдебната власт. За докладчик по конституционното дело е определен предшественикът на Цацаров Борис Велчев.
В мотивите си главният прокурор настоява, че дисциплинарна отговорност на магистратите може да бъде търсена само по реда на Закона за съдебната власт. Според него възможността адвокатските съвети да оправомощават член на колегията да извърши проверка по сигнал на член на колегията за неоказано му съдействие и уважение при изпълнение на професионалните му зъдължения пред съда или орган на досъдебното производство, означавало да бъде инспектирана дейността на магистратите. А допускането на подобен "дуализъм" противоречало на правната сигурност и на принципа на правовата държава.
Въпросната процедура обаче предоставя и правото на административните ръководители на съдилищата и прокуратурата да излъчват и свой представител, за да има равнопоставеност. Това право в закона е определено като задължение, но по същество не е обвързано със санкция – ако съдебният орган не излъчи свой представител в 7-дневен срок, проверката се прави само от адвоката. Според Цацаров обаче ангажирането на съдебните началници в подобни проверки било "конституционно нетърпимо". Подобна намеса в полето на съдебната власт не била предвидена за адвокатурата и задълбочавала "интервенцията върху независимостта на съдебната власт".
Главният прокурор умело се възползва от доктринерското тълкуване на понятието "виновно поведение", подчертавайки, че то не може да бъде преценявано от адвокатски съвет, а само от органи на съдебната или изпълнителната власт. Не била ясна и правната стойност на доклада от проверката и на предложението, което адвокатският съвет внася за образуване на дисциплинарно производство или за налагане на наказание на провинилия се магистрат. В същото време съдебният закон предоставял възможност за санкциониране както на неуважение към адвокат, така и на неоказване на дължимото му съдействие.
Цацаров не посочва обаче колко такива проверки, инициирани от адвокатските съвети, са довели до образуване на дисциплинарни производства и налагане на наказания спрямо магистрати. Адвокатите се оплакват от години от неуважително отношение на магистрати и съдебна администрация към тях. Преди година десетки адвокати се подписаха под декларация – подписка, която беше внесена във Висшия съдебен съвет. В нея бяха посочени десетки лоши практики, най-вече в столичните съдилища начело със Софийския градски съд. В тази насока те получиха подкрепа и от Международния съюз на адвокатите, който се обяви срещу възможността представителите на професията да бъдат глобявани от съда за процесуалното си поведение.
Искането на Цацаров ще бъде изтълкувано обаче и като отмъщение за позицията на адвокатурата по съдебната реформа. Ръководните й органи излязоха със становища в подкрепа на конституционните промени в първоначалния им вариант, давайки критични оценки на съпротивата срещу тях. В Народното събрание отлежава и внесеният в началото на годината проект за промени в Закона за адвокатурата, в който текстът за участието на съдебните началници във въпросните проверки е станал още по-"нетърпим". Към изискването съдебните органи да излъчат свои представители е добавено изрично и друго – да предоставят цялата информация за извършване на проверката.
