Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Слабото търсене, по-големите от очакваното запаси, предстоящото отпадане на санкциите пред Иран да продава петрол, увеличените производствени обеми на ОПЕК – все причини за продължаващото вече една година поевтиняване на черното злато. Не мога да не спомена, че намаленото потребление на Китай също допринася съществено за низходящата тенденция както на цената на петрола, така и на цените на суровините и металите. Ниските крайни цени и понижените обеми водят до намаляване на приходите и респективно – на печалбите на компаниите, занимаващи се с добив, превоз и преработка на природни суровини и материали.
Това са и основните причини за потъването с 350 пункта на щатския фондов индекс Dow Jones и с 200 пункта на немския DAX, а също и за поскъпването на държавните ценни книжа. Щатските 10-годишни книжа добавиха 85 цента към цената си за седмицата, а стойността на немските се увеличи с цяло евро. Поскъпнаха държавните ценни книжа на Италия и Испания, на Полша, Чехия и Румъния, както и на балтийските републики. Поскъпнаха и книжата от българските държавни облигационни емисии – и търгуваните на международните финансови пазари, и тези на вътрешния пазар.
Апетитът на инвеститорите беше по-голям за по-краткосрочните ни емисии, чиято стойност нарасна. Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж през 2024 г. се покачи със скромните 20 цента до 104.5 евро, осигуряваща доходност от 2.37% на годишна база, което е с 2 базисни пункта по-ниско спрямо края на предишната седмица. С малко по-голяма стъпка от 35 цента отскочи цената на другата ни емисия – с падеж 2022 г. – тя достигна 102.1 евро за 100 номинал. Възвръщаемостта й е вече 1.64% на годишна база срещу по-привлекателните 1.7% в края на предишната седмица. Цените на по-дългосрочните ни облигационни емисии с падежи през 2027 г. и 2035 г. останаха почти на нивата си от края на предишната седмица. Те продължаваха да се търгуват при съответно 98.5 евро и 91.5 евро, гарантиращи доходност от 2.8% и 3.75% на годишна база.
На вътрешния вторичен междубанков пазар на ДЦК сделки с книжа със срочност от 2 и 5 години до падежа им се договаряха при 0.25% и 0.9% годишна доходност. Тези с остатъчен срок от 7 и 9 години пък се договаряха при съответно 2% и 2.4% на годишна база.
Апетитът на нашите инвеститори, и най-вече на банките, беше допълнително изострен от решението на Българската народна банка да синхронизира лихвената си политика с тази на ЕЦБ по отношение на поддържаните от банките наличности над изискуемите минимални задължителни резерви, т.е. свръхрезерви. Вече коментирахме това в предишния брой на в. "БАНКЕРЪ". От началото на следващата година банките ни ще бъдат „наказвани“, защото ще трябва да плащат на централната ни банка лихва в размер на 0.3% за всеки лев над изискуемите резерви. Това повлия за по-усилените им покупки на български ДЦК, както и за повече от успешното пласиране на облигации с 65 млн. лв. номинална стойност и с падеж април 2025 година. Надпреварата за тях беше повече от оспорвана и покачи цената им с 1.84 лв. спрямо предишния аукцион, а намали доходността им с 22 базисни пункта – до 2.32 процента. Това е само 1.73% над аналогичните немски книжа, което е сравнително ниска разлика спрямо достиганата на предишните аукциони, когато маржът стигаше от порядъка на 2 процента.
Българската народна банка ще проведе на 14 декември аукцион за реализацията на книжа за 100 млн. лв. номинална стойност от емисия с падеж февруари 2020 година. Както вече казах, инвеститорите ни имат изявен интерес към книжата с падеж до пет години. Очаквам епична битка за тях и достигане на рекордно ниска доходност от порядъка на 0.85% на годишна база. От началото на годината са реализирани 300 млн. лв. от тази емисия при среден доход от 1.05% на годишна база.
