Българите сме свикнали да търпим, но една новина от последните дни като че ли ни идва в повече. Според Международния индекс на глада страната ни продължава да се срива надолу. Стойността му за България през 2015 г. вече е 8.5 пункта. Но колкото по-висок е индексът, толкова по-зле са нещата.
Така, ситуацията у нас с оглед на бедността вече е по-лоша дори спрямо някои държави от нашия Балкански регион – в Босна и Херцеговина и Черна гора стойността на индекса е под 5, за Румъния е 5.3, за Македония – 5.9, а за Сърбия 7.1.
Доскоро се "успокоявахме", че може би някъде сред комшиите от Балканите има и по-зле от нас, но, изглежда, трябва да свикваме с нови, далеч по-жестоки реалности.
Дори преживялата дългогодишна гражданска война Босна и Херцеговина има по-малък проблем с бедността от България! Дали да не подскажем на босненеца Емир Кустурица този факт, току-виж сътвори някой нов балкански филмов шедьовър.
Защото България да е най-бедна на полуострова е някак и абсурдно, и сюрреалистично. Най-старата държава в Европа, която от 1300 години не е сменяла името си, страна, която в рамките на 500 км по диагонал притежава златисти плажове и снежни ски курорти, държавата, която вече е 16-а в света по качество и скорост на безплатния интернет, да пъпли и крета като препънат бегач на опашката на Европа?! И да разчита на практика само на подаяния от еврофондовете.
"Има нещо гнило", но… не в Дания. И определено вонята на гнило не е само от едно място.
Как става така, че страна, която разполага с всички дадености, за да осигури благоденствие на народа си, се е превърнала в европейския бедняк и просяк? Няма нужда да търсим отговора на този въпрос другаде освен в "мъдрото" управление на родните политици от всички бои и в нестихващия им апетит да разпределят в тесен "семеен" кръг порциите на властта.
Част от отговорите са пред очите ни и може да ги открием в случващото се в България дори през последната седмица. Грозните пазарлъци в парламента, провалената съдебна реформа, наглите покупки на свръхскъпи джипове са само част от политическия пейзаж, с който сме свикнали и който вече дори не ни впечатлява. Подобно на жабите, свикнали в своето блато, и ние живеем доволно затънали в тинята и хич не ни пука.
А после как да не ни текат лигите и да не завиждаме на финландците, които вече съвсем сериозно обмислят да въведат минимален базов доход от 800 евро за всеки свой гражданин. Но, да оставим скандинавците, от които сме безкрайно далеч и като манталитет, и като икономика, и да се върнем на нашите балкански ширини. Където напоследък виждаме все повече комшии, хора средна ръка, да отмарят в скъпите за нас родни курорти, докато българите ровят из кофите.
И в такъв момент ни идва, точно като Кустурица, за когото вече стана дума, да си построим един Дървенград в гората и да се заселим в него с надеждата да сме поне една идея по-далеч от местната политическа фауна.
