Сигнал за покупки на активи на развиващите се пазари е било всяко лихвено увеличение на Федералния резерв. Това сочи историята, но този път нещата стоят различно, поне според анализатори на швейцарския банков гигант "Ю Би Ес".
Пазарните оценки на ценните книжа на развиващите се икономики скочиха средно с 38%, а валутите им – с 11% по време на предишните два възходящи лихвени цикъла на щатската централна банка. Те започнаха през 1999-а и през 2004-а, припомнят експертите на "Ю Би Ес". И те, и колегите им от "Ситигруп" обаче съзират неприятности на хоризонта след повишението на лихвите на 16 декември. Обясняват разликата с коренно различната икономическа среда преди и сега.
Ако се върнем с 11 години назад, направените от Федералния резерв 17 поредни повишения на лихвите от 1% през 2004-а до 5.25% през юни 2006-а съвпаднаха с 69-процентния скок на цените на акциите на развиващите се икономики през този период и с 18% ръст на индекса на валутите им (ELMI+Index), изчисляван от "Джей Пи Моргън Чейз". Това се дължи отчасти на мощния подем на китайското стопанство, подкрепил котировките на суровините и на силния световен търговски обмен. Той качи износа на съперниците от развиващия се свят.
В момента обаче такива условия няма. Борсовият индекс на развиващите се пазари (MSCI Emerging Markets Index) е напът да отчете трета поредна година на загуби – най-дългият "губещ" период от 2002-ра насам. А валутният им индекс се очаква да спадне с над 14% за 2015-а. Съществен принос за тези неблагополучия имат очакваните по-високи разходи за кредитиране в САЩ, по-ниските цени на суровините, слабият кредитен растеж и забавянето на китайския подем. Не са без значение и колебливата глобална търговия, потискаща всякакви очаквания за бързо възстановяване под диктовката на експорта. По данни на Холандското бюро за анализ на икономическата политика износът от развиващите се пазари ще отчете първия си спад през 2015-а. Поскъпването на заемите заради лихвеното повишение в САЩ пък ще оскъпи рефинансирането на задълженията им, което е в размер на 3.3 трлн. щ. долара, и ще забави икономическия им растеж.
Все пак не всички развиващи се пазари ще колабират. Валутните им резерви от 7.5 трлн. щ. долара са сериозен буфер срещу икономически трусове. Традиционните губещи са държавите с голям дефицит по текущите си сметки или с прекалено големи дългове в зелени пари (по оценка на "Кепитъл икъномикс"). Сред тях са Турция, Южна Африка, Малайзия и Колумбия.
