След три години "родилни мъки" тази седмица Висшият съдебен съвет най-сетне направи решителна крачка към определянето на прословутата норма на натовареност на съдиите. В сряда (16 декември) ВСС прие правилата за нейното определяне.
Те ще важат за всички съдилища без върховните, за които и без това се знае, че се числят към свръхнатоварените – при това не само по бройката на делата. Правилата обаче реално ще бъдат прилагани едва от 1 април догодина – дотогава сложната система от индекси и коефициенти ще може да бъде тествана и да покаже дали ще сработи.
Досегашният, чисто статистически, начин на определяне на натовареността според броя на делата очевидно не върши работа, признават експертите, ползвани да анализират ситуацията. Така например при административните съдилища се отчита почти еднакъв брой дела навсякъде в страната. Само че, ако се вкара в сметката и тежестта на тези дела, и съответно времето, което отнема решаването им, картината става съвършено друга. И така ще се окаже, че например Административният съд във Велико Търново, който отчита по 220 дела годишно на човек от състава си, излиза далеч по-натоварен от Административния съд в Благоевград с 248 дела на съдия годишно, само че доста по-леки като материя.
Ето защо методиката за определяне на натовареността ще се промени. И ще се стъпва вече не върху кухата бройка, а основно върху времето, което съдията отделя за разглеждането и решаването на едно дело, и то според неговата тежест.
Експертите са изчислили, че от общо 365 дни в годината съдиите разполагат едва с 252 дни за работа, или общо 2016 часа. От това "разполагаемо" време обаче трябва да се извадят дните с платен годишен отпуск, които са минимум 30, както дните за допълнителни дейности. И така се получават 200 дни, или 1600 часа, които им остават за същинската им работа – решаване на дела.
За всеки вид дела се определя специален коефициент, който ще определя тежестта им. Този коефициент ще може да се коригира във всеки конкретен случай по искане на съдията или по инициатива на ръководителя на съда. Тогава ще се вземат предвид всички обстоятелства по делото: например колко страници е събраният доказателствен материал, колко са призованите за разпит свидетели, колко е броят на подсъдимите, дали делото приключва със споразумение, или върви по съкратената процедура и куп още други важни параметри.
Разглеждането и решаването на делата обаче не е единственото, което ще определя натовареността на магистратите – отделно в сметките ще се включват и всички останали дейности, които магистратите вършат: обучения, административни ангажименти и други. И така вече трябва да излезе цялостната картина, която ще покаже кой съдия е свръхнатоварен и кой – никак. В двата случая обаче правилата изискват Висшият съдебен съвет и съответният административен ръководител да предприемат "незабавни мерки".
Всичките тези цифри, индекси, коефициенти и пояснения към тях вече са оповестени на сайта на Висшия съдебен съвет. Факт е, че механизмът на изчисляване е повече от сложен, особено за неизкушените от математиката. Но надеждата е, че той най-после ще даде реална оценка на труда на магистратите. Защото тези норми ще служат и при дисциплинарните производства, за да не бъдат наказвани свръхнатоварените съдии само защото физически не могат да спазят сроковете за написване на решенията си. А ще се ползват и при предстоящото преформатиране на съдебната карта в страната.
