За да стимулира кредитната активност на търговските банки, БНБ включва в действие всички позволени й от закона мерки. След като взе решение от началото на 2016-а да въведе отрицателна лихва върху свръхрезервите, които банките държат по сметките си в Централната банка, управителният й съвет предприе следващия ход – обяви нулев буфер за кредитния риск. За тези, които не са изкушени да следят промените в регулативните правила в банковата система, ще припомним, че от началото на 2014-а те са основно променени. Още тогава през Закона за кредитните институции и с наредбите на БНБ в нашето законодателство бе въведен Регламент 575 на ЕС, който определя правилата за оценка на различните видове рискове, изискванията за покритието им с капитал и формирането на т. нар. капиталова адекватност – съотношението на собствения капитал спрямо общия размер на поетия от банките риск. Според този регламент минималната капиталова адекватност, която трябва да поддържа една банка, е 9 процента. Но тя може да бъде увеличавана от надзорния орган – в случая БНБ, с различни видове буфери и за определени специфични рискове. Условието обаче е, че надзорният орган трябва да мотивира решението си за въвеждането на определен буфер и за размера му. Разбира се, БНБ в името на стабилността на банковия сектор веднага използва всички възможности да въведе възможно най-високи буфери. Така минимално изискуемата капиталова адекватност за банките у нас надхвърли 12 процента.
Буферът за кредитен риск обаче се въвежда за пръв път сега. Той е от групата на антицикличните мерки и въвеждането му и размерът му зависят най-вече от макроикономически показатели. Размерът му според Наредба № 8 варира между 0 и 2.5% от общата сума на риска, поет от банките при отпускането на кредити. Той важи за три месеца след което БНБ ще го преразглежда съобразно ситуацията. При определянето му се вземат предвид много фактори, като най-важният е съотношението на кредитите към брутния вътрешен продукт. Централната банка се ангажира до края на 2015-а да оповести на своята страница в интернет приложимото съотношение "кредити към БВП", както и неговото отклонение от дългосрочния тренд; референтния индикатор, подпомагащ преценката при определяне на антицикличния буфер. Също и обосновката за нивото на антицикличния буфер. Всички тези данни тя е длъжна да съобщава по силата на европейската директива за капиталова адекватност.
Определеният от БНБ нулев буфер за кредитен риск важи за първите три месеца на 2016-а. Въвеждането му означава, че Централната банка оценява ръста на кредитите като слаб и иска да го стимулира, като не въвежда изисквания към банките да разполагат с допълнителен капитал, с който да покриват риска от отпусканите от тях заеми. Това ще облекчи усилията на кредитните институции да пласират в нови кредити поне част от огромните средствата, с които разполагат – 7.5 млрд. лв., които в момента държат като свръхрезерви в БНБ, тъй като ще им позволи да намалят силно рестриктивните условия – най-вече за обезпечения и гаранции, които в момента поставят пред потенциалните получатели на заеми. Усилията на БНБ да подпомогне процеса на възстановяване на кредитна активност обаче могат да се обезсмислят, ако икономическата среда не е бъде достатъчно благоприятна за да насърчи бизнес инициативата най-вече на фирмите и да увеличи на покупателната способност на гражданите.
