Какво отговориха нашите колеги на въпроси, по които политиците мълчат.
Изпращаме 2015-а и с еротична аудиодоза, наречена "Яневагейт". Което ни кара да се замислим "опраскана" или още по-гнила е съдебната ни система?
Огнян Стойчев: Ако не са нагласени, записите на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова са ценни заради своята автентичност (става дума за изтеклите в медиите записи). Пък и да са нагласени, явно не става въпрос за измислици. Те не казват нищо ново за съдебната система, което да не знаем. По всяко време в делник и празник се водят стотици такива разговори, спазаряват се дела, упражнява се търговия с влияние. В думите на Янева: "Аз, ако съм искала да преспя с Бойко, съм щяла да преспя преди пет години", сексът е най-безинтересното нещо. Тя даже не намира смисъл да го прави физически "с'я зорлем, когато няма смисъл".
Впрочем една любопитна реплика на "каката" остана недооценена. На въпроса защо не отиде да си говори лично с Борисов, тя отговаря риторично с контравъпроса: "Ти к'ъв мислиш ще ми бъде разговора с него?! Че ме пита юридически правилно ли съм подписала СРС-та ли?!" А помните ли записа "Банкя" и какви ги пускаше премиерът в него? Какви юридически въпроси, какво качество на правосъдието, какви пет лева?
Очевидно никоя публична власт у нас не желае истинско правосъдие и затова то не може да бъде постигнато. Налице е всеобщ заговор на интереса, страха и снишаването, отричащ изначално възможността за морално равновесие, емоционално здраве и социално спокойствие. Хремата се лекува с чай и леки хапове, вирусът – с антибиотици, а гнилото просто се реже. Освен ако не става за джибри, разбира се. Наздраве и весели празници!
През годината разбрахме, че държавата умува как да изиграе болните си граждани и да не плаща за лечението им…
Калоян Атанасов: И то на тези, които "ядат сланина, пушат цигари и пият ракия", както каза министър-председателят. А ще ни лекуват ли, ако ядем филии с мас, пушим пури и пием минерална вода "Банкя"? Всъщност, тук тежката си дума трябва да каже здравният министър д-р Петър Москов. "Любимец 13" в правителството раздели медицинските услуги на полупразни пакети, приготви ни списъци на чакащите за прием в болница и ще ни праща да се лекуваме по все още неведомата, начертана във ведомството му, здравна карта. Ако изпаднем в "допълнителното“ здравеопазване обаче, дали да си плащаме осигуровките? Или пък може би министърът ще ни гарантира, че ако влезем в графата на платените услуги, ще получим по-качествено лечение? То и без това доплащаме най-много от цяла Европа за "безплатното“ ни здравеопазване, така че да я закриват тази здравна каса и да се свършва с безкрайния цирк. Така нито ще се налага да се събират осигуровки, нито ще се правят бюджети за болниците, от които всички са недоволни. Естественият подбор ще направи необходимото, за да оцелеят само най-здравите, прави и платежоспособни българи. Останалите да се жалват в Еврокомисията или на арменския поп…
И, ало – държавата, започвай да плащаш пълните здравни осигуровки на администрацията си, или накарай самите чиновници да си ги внасят. Че и тези пари излизат от нашите джобове, а накрая ние се редим на опашка пред лекарския кабинет.
Управниците ни се хвалят, че имаме най-ниските данъци. Защо не мислят така и гражданите, и бизнесът, и чуждестранните инвеститори?
Чавдар Цолов: Гражданите – защото са българи, а не шведи, на които държавата изсмуква до 70% от доходите. Не са и финландци, които плащат по 100 евро за бутилка водка, но са против плановете на правителството да намали цената й, тъй като това щяло да свие възможностите за социални плащания от хазната. Бизнесът – защото ниските данъци са детско знаменце, което им веят под носа, а те пъшкат под огромни такса смет, екотакси, социални плащания, вземания от общини и верижна задлъжнялост, равна на 140% от брутния вътрешен продукт. Чужденците пък се отказват, като проучат, че България е страната в ЕС с най-незавидна съдебна система, където като поискаш несъстоятелност на длъжника си, трябва да се запасиш с три до пет години търпение и накрая се оказва, че той няма нищо, защото го е прехвърлил на безпросветен циганин. (В САЩ всеки пети долар минава през съдебната система най-вече защото при забавяне на плащане над 30 дни съдът почти автоматично ти окача на вратата табелката "Фалит".) А тези чужденци, които дойдат, изтрайват до първия непреодолим за тях подкуп. Малкото, които останат, обикновено стават жертва на смяна на правилата в интерес на някой (много често на "Кой“) и тяхната средносрочна бизнес стратегия не може да издържи. Плоският данък ни рекламира като добра дестинация, и то без да сме офшорка. Но бизнес климатът ни афишира като непредсказуема бананова република.
Всеки ден чуваме, че сега в нашата страна се строи най-много – магистрали, пътища, метро, спортни зали, площади… Усвояват се и милиарди от еврофондовете. Само че какво се крие зад тези приказки?
Ивайло Станчев: Строи се, спор няма. Дали най-много или не, статистиците да го мерят. Но ми се ще да се строеше много по-малко. Като гледам какво е качеството, не ми се мисли колко пари са отишли на вятъра. Това да ти се нацепи току-що откритата магистрала "Марица" е най-малкото. Ами знаете ли, че шефът на една от фирмите, дето строяха метрото, издигна цял палат с бетона, предвиден за подземните тунели? Не дай, Боже, някой ден да стане авария. Вижте какво става с площада пред НДК? Милиони отидоха за пренареждане на старите плочки и изкореняване на храсталаците. А велоалеите във Варна? – може да претендират за най-абсурдните инженерни хрумвания, но осигуриха добри печалби на изпълнителите, а оттам и на възложителите.
В малките населени места, далеч от голямата публика, нещата са още по-интересни. Нали помните, че край видинското Ново село се изграждат стадион и спортен комплекс към него с лекоатлетическа писта и игрища за баскетбол, волейбол за баснословните 5.8 млн. лева? Сега се чака само пенсионерите от околността да влязат в спортна форма, за да има кой да ползва новите съоръжения. Така е и в община Ружинци, където в две съседни села се издигат два стадиона. За тях са хвърлени около шест милиона, а седящите места са в пъти повече от местното население. В Алдомировци пък имат нова велоалея, а 70-годишният водопровод си стои неремонтиран…
Колкото до усвояването на европейските пари, не забравяйте, че има много проекти, които няма да свършат в срок и ще трябва да бъдат платени с национални средства. Има и сериозно наддоговаряне по някои програми, заради което ще се бръкне в бюджета. Казано иначе, става дума за няколко милиарда лева.
Защо петролът по света поевтинява, а при нас горивата – едва-едва мърдат?
Чавдар Цолов: Ако "Брент" поевтинее с 50%, бензинът с 50% ли да свие цената си? Ами къде са преработката, транспортът, търговията на дребно и най-вече АКЦИЗНИТЕ СТАВКИ? Независимо от себестойността държавата цака отгоре с акциз от 61 до 75 стотинки за литър в зависимост от горивото, не защото е толкова лоша, а защото като членове на ЕС спазваме акцизните директиви, и мърдане няма. Ще кажете, а защо Марешки може да продава с до 40 ст. по-евтино и е сочен за пример? Защото работи не през акцизни складове, както прави целият легален бранш у нас, а през митнически складове, които са законовата вратичка за контрабандата, която храни властта. Ако за да минеш през акцизните складове ти слагат по три пломби на зъб, в митническите не си отваряш и устата. На това му викам държавно контролирана контрабанда. Вие как го наричате?
Уж сме в Европа, където тази година най-големият проблем бяха мигрантите, а нас ни подминават. Може би защото най -добре си пазим границите или…?
Иван Гуляшки: Това, че мигрантите ни подминават, е нормално, закономерно и очаквано. По-скоро би било изненадващо, ако някои пожелаят да останат в България. Нека си представим, че сме на тяхното място – изминали сме хиляди километри, преживели сме всички възможни несгоди, инвестирали сме много пари – понякога всичките спестявания на семействата си, рискували сме дори живота си – и защо? За да останем в най-бедната, изостанала по всички показатели и безнадеждна страна в Европейския съюз? Прекосили сме най-сетне границите на общността и когато трябва да изминем последните, най-лесни и безопасни крачки, за да стигнем по-добрия свят, да останем на една територия, която през последните десетилетия е напусната от една четвърт от населението си? Трябва да сме луди.
