Комисията за финансов надзор ще има достъп до данъчната тайна – това предвиждат промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Те са публикувани на сайта на Министерството на финансите. Служителите на комисията ще могат да ползват информация за банкови сметки, за размера на доходите на даден човек, за начислените, дължими и платени данъци, и т. н. Но това няма да става директно.
Ведомството на Стоян Мавродиев ще получава данните след писмено искане до НАП, както е предвидено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Такава възможност вече има за редица лица и структури. Сред тях са президентът, главният прокурор, шефовете на НОИ, Агенция "Митници", ДАНС, Комисията за защита на конкуренцията и други.
КФН ще има право да налага глоби на физически лица при определени нарушения. Например, когато дружества, търгувани на борсата, не разкриват информация за дялово участие в тях, когато не обявяват навреме финансовите си отчети или промени в правата на притежателите на ценни книжа и други.
Заместник-председателят на КФН, който отговаря за инвестиционната дейност, ще трябва да се съобразява и с по-стриктни критерии, когато налага санкции за подобни простъпки. Например ще се вземат предвид тежестта на нарушението, финансовото състояние на дружеството или на физическото лице, размерът на получената печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението и други.
Така за физическите лица е предвидена глоба от 3000 лв. до 4 млн. лева. За фирмите санкцията е от 5000 лв. до 20 млн. лв., или 5% от годишния оборот. В определени случаи глобите за физическите лица и фирмите могат да бъдат и до двоен размер на получената печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението. В момента санкциите за подобни нарушения са по-малки – от порядъка на няколко хиляди лева.
Междувременно стана ясно, че КФН ще събира вземанията си и чрез частни съдебни изпълнители. Това става ясно от подписано споразумение между КФН и Камарата на частните изпълнители. Досега не е било обявено дали събираемостта е толкова ниска, че се налага да се разшири възможността за събиране на наложените санкции. По принцип това не би трябвало да е така, тъй като комисията има и друг лост за събиране на вземанията си – тя може да откаже предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до заплащане на таксата заедно с начислените лихви за забава и разноските по процедурата.
Два основни вида могат да са несъбраните вземания. На финансовия надзор единият са глобите, които комисията налага на поднадзорните си за различни нарушения. Другият са приходи от дългове, които всяка държавна институция или частна компания може да получи – от спечелени дела, ако отсрещната страна не иска да плати, от наеми и от други подобни източници.
Според споразумението КФН няма да плаща пълните авансови такси, които всеки кредитор е длъжен да внесе в кантората на съдебния изпълнител, за да започне дело. После тези пари се събират от длъжника и съдебният изпълнител ги превежда на кредитора заедно с целия събран дълг. Единствената такса, която комисията ще плаща, ще са 48 лв., половината за образуване на дело и другата половина – за връчване на покана за доброволно изпълнение. Обичайно авансовите такси са много по-високи, като те трябва да покрият предварително всички разходи, които съдебният изпълнител би направил по делото.
