Гръцкият премиер Алексис Ципрас се подготвя за нов кръг от сложни пазарлъци с кредиторите, а сънародниците му продължават да не вярват на местните банки и не връщат парите си в тях. Официални данни на "Бенк ъф Грийс", публикувани в последната работна седмица на 2015-а, показват, че отливът на капитали през ноември е продължил за втори пореден месец, въпреки че националните кредитори успяха да попълнят капиталовия си недостиг, а въведеният миналото лято стриктен капиталов контрол ограничи тегленията и задграничните парични преводи. Депозитите на домакинствата и на бизнеса в гръцките банки са намалели до 120.9 млрд. евро. Отливът на средства е достигнал рекордните над 43 млрд. евро, или 26.4% от общия размер на спестяванията през 12-те месеца до края на ноември 2015-а.
Недоверието на депозантите може да провали усилията на гръцкото правителство да отмени капиталовия контрол до края на юни 2016-а. А нежеланието им да върнат парите си от чужбина или да ги извадят изпод матраците ограничава възможностите на банковата система да отпуска заеми на гръцкото стопанство, което кабинетът на Ципрас се опитва да извади от рецесията през тази година. Не помагат уверенията на премиера, че националните банки вече са сред най-капитализираните в Европа и няма никакъв риск част от депозираните средства да бъдат използвани за увеличение на банковия капитал. Капиталовата дупка на "голямата гръцка банкова четворка" бе оценена на 14.4 млрд. евро при проведените през миналата година стрес-тестове от Европейската централна банка. По-голямата част от недостига бе попълнена от частни инвеститори, а правителството покри останалите малко над 5 млрд. евро с пари от спешните заеми, които е предоставил антикризисният фонд.
Гърците се тревожат особено много от изискването на кредиторите за допълнително орязване на пенсиите. То заедно с реформата на данъчната система е сред ключовите условия за деблокиране на следващия паричен транш за Атина от договорения трети спасителен пакет от заеми за 86 млрд. евро и за да започнат преговорите за отписване на част от гръцкия публичен дълг. Ципрас се кълне, че няма да склони глава пред необосновани претенции. Което предизвика категоричното предупреждение на председателя на "Бенк ъф Грийс" – Янис Стурнарас, че има сериозен риск Гърция да не успее да изпълни мерките, които бяха договорени. В статия, публикувана в гръцкия вестник "Катимерини", Стурнарас посочва, че Европейският съюз е много по-неподготвен да се справи с нова гръцка криза при очерталото се разделение в блока на еврото по ред въпроси – от наплива на имигранти до споровете около Европейския банков съюз.
Освен реформирането на гръцката пенсионна система, която е на ръба на фалит, кредиторите настояват Атина да затегне още коланите, за да постигне до 2018-а договорения първичен излишък от 3.5% от БВП. Според гръцкия финансов министър Евклидис Цакалотос пък МВФ не е убеден, че южната ни съседка ще постигне тази цел и се съмнява доколко са ефикасни някои от вече предприетите мерки в тази насока. Цакалотос твърди, че Гърция е осъществила 75% от фискалната консолидация, която трябва да направи дълга й възможен за обслужване. И ако не е било отстъплението през първото полугодие на 2015-а, тази дистанция е щяла да бъде скъсена до 85 процента.
Междувременно, правителствената говорителка Олга Геровасили защити на 5 януари предложението на кабинета за пенсионна реформа, изпратено на кредиторите ден по-рано. То не предвижда намаление на сумите, получавани от "заварените пенсионери", докато за лицата, които ще излизат в пенсия от 2016-а нататък, ще има редукции от 15 до 30 процента. Ципрас обещава да спаси пенсионната система чрез "еквивалентни" мерки в размер на 1% от БВП през 2016-а. Сред тях е и увеличение на задължителните пенсионни отчисления на работодателите – мярка, която кредиторите на Гърция оспорват твърдо, защото щяла да демотивира бизнеса да наема работна ръка и да декларира реалните възнаграждения.
В телевизионно изявление госпожа Геровасили заяви, че пенсиите ще започнат да растат от началото на 2018-а, когато се очаква ръст на БВП и страната бавно да се измъкне от рецесията. Тя припомни, че средната пенсия през 2010-а е била 1480 евро, но правителствата на "Нова демокрация" и на "ПАСОК" са я свели до едва 863 евро, преди да паднат от власт. Тя призова двете партии да поемат своята отговорност по въпроса и да подкрепят кабинета на Ципрас за увеличение на пенсионните отчисления.
