В последните дни на отминалата 2015 г. мнението на Върховния административен съд бе поискано за един безпрецедентен до момента спор: съдийка от Козлодуй се изправи срещу шефа си с претенции за справедливо разпределение на делата между магистратите в техния съд. А ВАС постанови решение в полза на "правото на равномерна натовареност" на съдиите.
От документите по делото става ясно, че на 20 април миналата година председателят на Районния съд в Козлодуй Цветанчо Трифонов е наредил на системния администратор да извърши промени в настройките на програмата за случайно разпределение на делата и да въведе специални параметри за собствената си натовареност. Така председателят отредил за себе си 100% натоварване с някои видове дела (от справката в сайта на ВСС се вижда, че такава максимална натовареност председателят има например при производствата за издаване на изпълнителни листове, които според юристите са едни от най-леките за решаване и за писане на мотиви по тях). За други видове дела обаче (например при трудови спорове, за родителски права, облигационни спорове и др.) натовареността за шефа била заложена в по-нисък процент: между 10 и 90 процента.
Да поясним, че това понятие "натовареност" всъщност определя колко броя дела ще получи един съдия от компютъра, чрез който се прави случайното разпределение. Председателите на съдилища и заместниците им по правило работят с по-ниска натовареност от тази на колегите им, за да имат време и за чиновническата си работа – ще рече, че на тях изначално компютърът им разпределя по-малък брой дела, отколкото на другите. Само че въпросът е дали шефовете имат право да си избират какви по вид дела да разглеждат.
Логиката в този спор е съвършено ясна: ако шефът взима само леките дела, то тежките ще остават за останалите му колеги в съда. А това не само няма да е честно, но ще има и чисто практически последици за редовите съдии: ще ги бави, ще понижава оценките в атестациите им и в крайна сметка – ще се отразява на кариерното им развитие. Точно тази практика обяснява как така редовата съдийка от Козлодуй Адриана Добрева все пак се решава да "скочи" срещу шефа си и да оспори заповедта, с която е определил какви дела да му разпределя компютърът.
Делото по нейната жалба започва в Административния съд във Враца, само че набързо е прекратено, без изобщо да е разгледано по същество: съдът просто приел, че заповедта на шефа е вътрешнослужебен акт и следователно не подлежи на съдебен контрол.
Така спорът стига до ВАС. И на 30 декември съдиите Атанаска Дишева, Александър Еленков и Тодор Тодоров единодушно отменят определението на врачанските си колеги и им връщат делото за ново разглеждане и за произнасяне по същество. Те изрично сочат в мотивите си, че "административният ръководител не притежава йерархична власт по отношение на работещите в съда съдии". И че заповед, с която се засяга "правото на равномерно натоварване" на съдиите, несъмнено подлежи на оспорване по съдебен ред. Още повече че "подобно определяне на натовареността поражда съмнение за предпочитание на видове дела по нерегламентирано основание и ред", казват магистратите от ВАС.
Решението на ВАС по козлодуйския случай обаче е ключово. Защото е публична тайна, че има ред други съдилища в държавата, в които председателите влизат например само на дела за одобряване на споразумения, които компютърът "случайно" разпределя все на тях. Така шефовете трупат в атестациите си червени точки и бройки "решени дела" след десетминутни заседания. А тежките колички с томове доказателства срещу цели групи подсъдими, за чието разнищване отиват месеци, по правило се падат на другите. Как става така е ясно. Че е нечестно – също се подразбира. Въпросът, който остава висящ, е дали е законно. Но този отговор тепърва предстои да се чуе.
Шефски неволи
Всъщност, все още не е ясно дали и шефовете на съдилища ще са "на норма" като редовите съдии. През май 2014 г. Висшият съдебен съвет определи задължителна натовареност на административните ръководители в съдебната власт. "Нормата" за шефове е различна за всеки съд: определя се според броя на съдиите, работещи в него, и според персонала му. Но с нея на практика началниците бяха задължени да влизат в съдебните зали и да гледат дела като всичките си колеги. Защото се оказа, че някои шефове по цели петилетки не са отваряли папки и не са писали решения.
Решението на Висшия съдебен съвет обаче беше оспорено от председателя на Административен съд София-град Радостин Радков пред Върховния съд. "Безспорно е, че такова решение е полезно и навременно", призна Радков. Но според него подходът, по който се определя натовареността на ръководителите, е погрешен. Защото натовареността на началниците се определя в процент от постъпилите за разглеждане дела. А в различните съдилища това постъпление е различно – ако в София влизат и по 100-200 дела на месец, то в някои други градове може да са и под десет.
На 1 декември 2014 г. делото, заведено от Радков, беше спряно. Това се случи, след като съдиите Александър Еленков, Николай Гунчев и Георги Георгиев счетоха, че Законът за съдебната власт, който дава възможност на ВСС да осъществява управление на дейността на съдебната власт и следователно – да ръководи и контролира нейните органи, всъщност противоречи на конституцията. Въпросът бе изяснен през юли 2015-а, когато КС обяви, че законът не противоречи на конституцията. Тогава делото на Радков бе "реанимирано" и отново влезе за разглеждане в съдебната зала. А от 10 ноември 2015 г. е обявено за решаване – с други думи, решението се чака буквално всеки момент.
