Казват, че само най-добрите могат да продават пясък на бедуините и сняг на ескимосите. Но като помисли човек, да търгуваш със сняг не е чак толкова трудно.
Кайл Уеринг от щата Масачузетс е продавач на сняг в буквалния смисъл на думата. Уморен от необичайно щедрите валежи през зимата, които го принуждават непрекъснато да почиства двора и верандата си, той открива гениален начин да се отърве от снега и да печели от това. Уеринг регистрира сайта ShipSnowYo.com, измисля закачливото мото „Нашият кошмар е ваша мечта“ и започва да популяризира стоката си в южните щати на Америка, където тя е голяма рядкост. Половин килограм северна екзотика струва 20 долара на клиентите, а 6 кг виелица в кутия излиза 155 долара. Приемат се и специални поръчки за сняг от конкретни места – от брега на река Чарлз, от двора на Масачузетския технологичен институт, или парка „Бостън комън“. Снегът се опакова във вакуумни термоустойчиви пакети и се доставя по най-бързия начин. Уеринг пази в тайна размера на печалбите си, но получи безплатна реклама, ставайки герой на новинарските емисии. През 2015-а предприемачът реализира успешно друг свой проект – да търгува с кленови листа. Оказа се, че те са много популярни сред хората, които изпитват носталгия към есенните багри.
Колкото и да е странно, Уеринг не е единственият американски бизнесмен, който доставя сняг за зимните празници на юг. Заможните жители на топлите климатични зони са готови да платят за сбъдването на мечтаната „Бяла Коледа“ от 1700 до 20 хил. долара. Толкова струва партида ледени стружки от производителя на лед The Ice Man от Флорида. Друга местна компания – Zigmont Magic F/X, дава под наем на частни лица и организации оръдия за изкуствен сняг срещу 275 – 650 долара на ден.
Сняг се търси за корпоративни купони, сватби, рождени дни… в цял свят – от Америка до Хонконг, твърди най-големият играч на този пазар – компанията Snow Business, известна със своите договори с киностудиите. Тъкмо тя осигури ледената стока за филмите за Хари Потър, за няколко ленти за Джеймс Бонд, за „Игра на тронове“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“ и много други. Нейната история започва през 1983-а в малко градче в английското графство Глостършир, когато местният жител Дарси Крауншоу случайно открива, че може да печели добре от създаването на специални ефекти. Година по-рано, по молба на приятел от телевизията, той реализира първия си проект, като смила почти един тон сива хартия за филма „Последният ден на Помпей“. Имитацията на вулканична пепел се оказва толкова правдоподобна, че Крауншоу е засипан с поръчки, но вече за изкуствен сняг. Така фирмата му окончателно се специализира в неговото производство. Впоследствие британецът разработва над 160 варианта изкуствен сняг – от мокър, подходящ за снежни топки и човеци до лек и топъл, който се слага върху истинския сняг в повечето филмови сцени.
Докато в началото Snow Business е изцяло ориентирана към кинопроизводството, през последните години на тези поръчки се падат само 20% от бизнеса й, чийто годишен оборот е 5 млн. паунда. Заявките идват както от фирми, така и от частни лица. Клиент от Венецуела например поръчал на британеца изкуствен сняг за 300 хил. паунда за своя „зимен“ купон.
Производителите на стъклени топки със сняг са сред първите, които реализират идеята. По волята на съдбата виенчанинът Ервин Перци, майстор на медицински инструменти, става собственик на патента върху тези изделия. През 1900 г., докато работел върху яркостта на лампите, поръчани от местен хирург, той решил да експериментира и напълнил стъклена крушка с вода. В нея случайно попаднал грис, чиито зрънца изглеждали като сняг в течността. Така се появили едни от най-романтичните сувенири и компанията Original Vienna Snow Globes. Тя съществува и до ден днешен.
