Новото споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок ще бъде подписано след 20 януари, като преди това двамата партньори ще проведат консултации. Все още текат обсъждания на текста в самия Блок. В началото на другата седмица документът ще бъде предоставен на ръководството на по-големия коалиционен партньор, за да може да бъде разгледан на заседание на неговата парламентарна група във вторник, 12 януари, преди началото на новата зимна пленарна сесия на Народното събрание. В същия ден текстът на своеобразния анекс към коалиционното споразумение ще се обсъди и от парламентарната група на реформаторите. Тогава ще стане ясно и кои от тях ще го подпишат.
От партията на Меглена Кунева, "Движение България на гражданите", казаха за "БАНКЕРЪ", че документът е даден и на Радан Кънев, и на депутатите от ДСБ и на тези от гражданската квота. Според хората на вицепремиера нямало причини текстът да не бъде подписан от техните колеги, тъй като в него изрично се настоявало съдебната реформа да продължи, като били посочени и конкретни срокове. Според информация от ДБГ министрите от Реформаторския блок, включително и напусналият заместникпредседателския си пост в ДСБ Петър Москов, също щели да парафират новото споразумение.
Народният представител от СДС Румен Христов още преди празниците беше категоричен, че лидерът на партията Божидар Лукарски и той ще одобрят споразумението, тъй като в Реформаторския блок приели исканията им.
Проблемни всъщност се оказват депутатите от т. нар. гражданска квота. Предполага се, че Гроздан Караджов, който хвърли оставка като председател на транспортната комисия в Народното събрание, ще запази опозиционната си роля, заставайки твърдо до Радан Кънев, и няма да подпише новото споразумение. Неясна била обаче позицията на Мартин Димитров, Петър Славов и заместник-шефът на парламента Иван Иванов. Нито едни от тях не напусна заемания пост, но същевременно заявиха, че и те излизат в опозиция и няма повече да подкрепят правителството.
В проектите за декларация и анекс са записани седем приоритета, като най-важните от тях са реформата в съдебната система и борбата с корупцията. Реформаторите настояват оценката за напредъка им да се прави на всеки три месеца. Това включва антикорупционния закон на Кунева. Той беше отхвърлен от парламента през лятото, а срокът, в който не можеше ремонтираните текстове да се внесат отново, изтече през декември. Което означава, че ако съберат воля и желание, управляващите могат да го вкарат в програмата на Народното събрание още в началото на тази година. След като промените в конституцията бяха приети окончателно в края на миналата, сега на дневен ред трябва да дойдат измененията в Закона за съдебната власт. Съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски се надява, че новият правосъден министър Екатерина Захариева бързо ще се заеме с тези промени, като се възползва от оставения готов проект от предшественика й Христо Иванов. Предвиждат се и изработването и приемането на нов Наказателен кодекс.
Преглед на останалите реформи – здравна, пенсионна, образователна, енергийна и в икономиката, Реформаторите настояват да се извършва на шест месеца. Според тях до края на януари трябва да се направи и цялостна ревизия на постигнатото през първата година на съвместното управление. От Блока са на мнение, че в сферата на образованието трябва да се проведе широка дискусия, след която да се приемат нови държавни стандарти в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование. В сектор "Здравеопазване" Реформаторите са заложили на въвеждането на електронни досиета и електронна идентификация на пациентите. В енергетиката пък Реформаторският блок иска да се оптимизират разходите, както и да се публикуват договорите за изкупуване на електроенергия от НЕК и въвеждане на електронни административни услуги, т.е. електронно управление. В икономиката се набляга на инвестициите, а за да се изпълнят ангажиментите на страната ни към НАТО, от Реформаторския блок настояват за закупуване на нов изтребител. Във всеки от секторите са записани конкретни стъпки за продължаване на реформите. Те всъщност фигурират и сега в управленската програма на правителството, която беше приета в началото на мандата му.
За подписване на ново споразумение между Реформаторите и ГЕРБ се заговори, след като правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка, а лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че излиза в опозиция. Той беше последван от своите депутати, които са петима, и още петима от т. нар. гражданска квота. Тогава председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов първоначално заяви, че ревизия на коалиционното споразумение не е необходима. Но лидерът на партията и премиер Бойко Борисов се съгласи това да стане. Основният му аргумент да приеме беше, че така ще се види ясно кои точно партии от Реформаторския блок продължават да подкрепят кабинета. И за да бъде точно преброяването, в документа щяло да има отделни графи за подпис не само на партийните лидери, но и на всеки отделен депутат.
От ДБГ, които са автори на идеята и текста за анекса, настояваха подписването да стане още преди коледните празници. Вицепремиерът Румяна Бъчварова, която отговоря за коалиционната политика, обаче успокои топката, като обясни, че няма нужда да се бърза и преговорите ще се проведат в началото на 2016-а, когато се предполага, че страстите и прекомерните емоции, предизвикани от раздорите и заклинанията в последните дни на 2015-а, ще са се уталожили и ще се гледа по-трезво на нещата. Също така депутатите от гражданската квота, а и други колебаещи се щели да имат възможност да преосмислят позициите си, а някои от тях да променят първоначалното си решение за подкрепа на ДСБ и да подпишат новото споразумение с ГЕРБ.
