От "Осанна" до "Разпни го" – в този диапазон се движат коментарите на магистрати, адвокати, съдебни служители и граждани за разпорежданията на председателя на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов, чиято цел била затягане на реда и дисциплината. Лалов продължи "традицията" още в първите работни дни на новата година с нова заповед, от която всички би трябвало да са доволни. Но това се оказва така само наполовина. С последната си административна изява той не изневери на себе си, а успя да ядоса участници в съдебните процеси от всички категории.
Според последната му заповед съдиите ще бъдат следени под лупа за провеждане на заседанията по график. Ако един съдия закъснее с повече от 15 минути за началото на заседание, секретарят ще докладва това незабавно на началника на служба "Съдебни секретари". Ако по време на вече започнало заседание съдията зачезне от залата за повече от 15 минути, информацията ще отива при ресорния заместник-председател на съда. Целта да се прекрати порочната практика отделни съдии да закъсняват за насрочените от тях съдебни заседания, както и да насрочват съдебни заседания извън определените им заседателни дни. Това създава затруднения за осигуряването на съдебни зали за всички съдебни състави и не позволява своевременно да се публикува графикът на съдебните заседания в интернет.
В заповедта е посочена изрично и една специална цел – "да се установят уменията на съдиите за оптимална организация на работата и за спазване на графика". Съдиите обаче далеч не са убедени, че ще успеят да оптимизират действията си до такава степен, а адвокатите се опасяват, че резултатът ще е точно обратният и делата ще се бавят още повече. Сами по себе си отделните предписания звучат добре, но биха проработили само при нормална натовареност. Така например изискването да се изготвя график на заседанията, който да се публикува на сайта на съда най-късно 24 часа преди провеждането им, зависи от предварителната яснота за тяхната продължителност. И да има гаранции, че няма да се проточат в извънработно време, ангажирайки както участниците в процеса, така и администрацията след 17 часа.
Съдиите пък са задължени да гледат дела само в предварително определените им заседателни дни. А при насрочване на съдебните заседания – да съобразяват внимателно очакваната продължителност на заседанието с оглед броя на страните и участниците, както и фактическата и правната сложност на делата. Хуманно звучи и заръката да бъде съобразявана необходимостта за осигуряване на физиологичните нужди на съдебните секретари и на здравословни и безопасни условия на труд. Всеки път, когато заседания се проточат след 17.30 ч., секретарите ще трябва да представят на шефовете си и копия от протоколите. Изключението е за наказателните дела, разпределени на дежурен състав. Заместниците на Лалов пък ще могат и сами да изискват копия от протоколите, записи от системата за видеонаблюдение в съда и писмени обяснения от секретарите. Отбелязано е и право на гражданите и адвокатите да подават писмени оплаквания при подобни нарушения.
Въвеждането на такъв ред предизвика адмирации, но съдиите недоволстват, че ги пришпорват. Наред с правилата по Закона за съдебната власт дейността им е уредена и по Кодекса на труда, който регламентира полагането на извънреден труд. Това става на определени основания, продължителността е лимитирана и е необходима заповед на работодателя, каквито в съдебната система не се прилагат. Заповедта на Лалов, от една страна, защитава трудовите права на магистратите и на съдебните служители, но излиза, че в 17.30 ч. те могат да станат и да си тръгнат, въпреки че съдебното заседание не е свършило.
Адвокатите също са раздвоени. От една страна, приветстват мерките, които биха им спестили висенето пред залите, което в софийските съдилища често продължава по един-два часа. Но пък опасенията им са, че спазването на работното време ще принуди съдиите да насрочват делата далеч напред във времето, което ще забави процесите с месеци и дори с години. В случая засегнатите интереси ще бъдат на практика по-големи, тъй като бавното правосъдие носи огромни негативи. А няма гаранции, че като стане по-бавно, ще стане и по-качествено.
Последната заповед на Методи Лалов идва броени дни след като предишната нажежи правните форуми. Тъкмо преди Нова година председателят на СРС спусна изисквания за облеклото и за външния вид на съдиите и на съдебната администрация. Те влизат в действие от 14 януари. Магистратите и служителите трябва да са с чисти и изгладени дрехи, без видими петна, но и без доминиращи надписи и украси. Съдийките може да носят дънки, но само тъмни и с класическа кройка, като не ги ползват в открито заседание. Категорично забранени са джапанките, чехлите, маратонките, кубинките и обувките с декорации. А татуировките или пиърсингът не може да бъдат показвани демонстративно.
Като основен адресат на ограниченията на жените е забранено да носят прекалено широки или прекалено тесни дрехи. Полите не трябва да са по-къси от 5 см над коляното, а тениските, потниците, значително изрязаните или прозрачни блузи (без ръкав или с гол гръб, както и клинове) са определени като неподходящи. За мъжете забраната включва къси панталони, ризи, блузи, сака и жилетки с цветни щампи и ярки цветове, както и тениски, потници и ризи, разкриващи значителна част от тялото.
Разумни отклонения от изискването за облекло са позволени само на призовкарите, куриерите и на служителите и работниците по поддръжката. За контрола по изпълнение на заповедта ще следят заместник-председателите на съда, председателите на отделения, съдебният администратор, началниците на административни звена, ръководителите на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Тезата за необходимостта от спазване на благоприличие и делови вид в облеклото, съответстващи на високоотговорните функции и престиж на институцията, пък е подкрепена с напомнянето, че заетите в бюджетната сфера получават ежегодно сума за дрехи в размер на две средномесечни заплати.
Преди да издаде изброените "заповед закъснения" и "заповед облекло", Методи Лалов издаде и други, части от които също предизвикаха гневни реакции. Най-безспорна изглежда тази администрацията и държавните съдебни изпълнители задължително да носят баджове. Преди това беше забранено пушенето в пространството между съдебната сграда и оградата, наредено беше на съдебната охрана да отстранява незабавно нарушителите, а ако те са служители на съда – ги грози дисциплинарно наказание. Адвокатите пък скочиха срещу издаването на незаверени преписи от делата само по писмена молба и разрешение на докладчика, което отнема по няколко дни и се дължи такса. В новата сграда на съда няма ксерокс срещу заплащане, а на служителките е забранено да правят копия на служебните устройства, което принуждава страните да снимат документите с мобилни телефони.
Лалов не е пионер във въвеждането на такива изисквания. Правила за външния вид действат от няколко години във Варненския апелативен район, а ексшефът на специализираната прокуратура Светлозар Костов не успя в тази насока. Преди две години той определи дължина на маникюра до 3 милиметра, ползването на семпли лак, грим и червило, максимум пет на брой аксесоари с условието да не са ярки, да не издават силен звук, върху тях да няма рекламни надписи или с емблеми. По отношение на чорапогащите (гладки, черни или бежови) Костов разпореди носенето им целогодишно, уточнявайки, че не могат да бъдат заменени с чорапи. Бяха посочени и възможните цветове на дрехите в спецпрокуратурата – черно, сиво, синьо, кафяво, бяло или бежово, но този цвят е допустим само през лятото.
Панталоните трябваше да покриват токчетата, а ризите без ръкав бяха абсолютно забранени. Вратовръзката и затворените кожени обувки за мъжете бяха обявени за задължителни, полите и роклите – дълги до средата на коляното, а женските обувки – леко отворени само отзад. Всичко това Костов беше комплектувал с изискване за семпли прически и забрана за тютюнопушене. Изключения бяха допуснати само ако има лекарско предписание или за бременни жени. Заповедта на Светлозар Костов остана в сила едва една седмица след което Върховната касационна прокуратура я отмени с мотива, че е унизителна. Другият вариант такива актове да бъдат атакувани е чрез оспорването им пред съда. Всъщност много от решенията в тях са полезни, но има такива, които трябва да бъдат преосмислени.
