Прехвърляне на топката или ясна позиция срещу отказаното правосъдие при фалита на Корпоративна търговска банка? Такива въпроси възникват след решението на състав на Върховния касационен съд (ВКС) да изпрати казуса в Конституционния съд. От една страна, с този ход временно и частично се снема отговорността от висшата съдебна инстанция да решава делото по същество. Същественото обаче е дали има вероятност то да бъде "върнато назад", или целта е да бъде сложена точка на спора по заобиколен път.
Делото стигна до ВКС след частни жалби на акционерите и на бившите изпълнителни директори на КТБ срещу отказа на Софийския апелативен съд да разгледа въззивните им жалби срещу решението на Софийския градски съд за откриване на производството по несъстоятелност. Основната теза и искане на жалбоподателите е, че след като Върховният административен съд отказа да упражни пряк контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, съдът по несъстоятелността може и трябва да упражни косвен контрол върху него.
ВКС иска от КС да обяви за противоконституционни две разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно едната право на жалба срещу решението за откриване на производството по несъстоятелност имат квесторите или временните синдици на банката, а също и Централната банка. А право на протест има прокурорът. Според другата разпоредба банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от централната банка квестори или от временните синдици.
Според състава на ВКС тези текстове противоречат както на конституцията, така и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в частта й за правото на справедлив процес.Оставено е обаче без уважение искането на акционерите и на бившите изпълнителни директори за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. До произнасянето на конституционните съдии производството по частните жалби ще бъде спряно. След това трябва да бъде възобновено и решено по същество. Спирането няма обаче да се отрази на развитието на същинското дело по несъстоятелността, тъй като по закон решението на Софийския градски съд за откриването му подлежи на незабавно изпълнение.
В определението на ВКС е посочено, че според жалбоподателите въззивният съд е тълкувал и приложил по два различни и противоположни начина разпоредбата, даваща право на обжалване. По отношение на тях това е станало "стеснително и дискриминационно", а спрямо синдиците – "разширително и фаворизиращо", а те въобще не са посочени като имащи право на въззивна жалба лица.
Ответникът в лицето на БНБ смята, че жалбите са неоснователни и че изобщо не бива да бъдат допускани до касация. Според юристите на централната банка никоя разпоредба на общностното право не съдържала изисквания как да се реализира правото на достъп до съд – дали по пътя на прекия, или на косвения съдебен контрол. Европейските норми не определяли и кръга на лицата, които имат право да обжалват наложените по националния закон решения и мерки. Същата позиция споделят, както може да се очаква, и синдиците. Според тях акционерите нямат пряк и личен правен интерес от обжалване, тъй като са засегнати само косвено от отнемането на лиценза. Останалите ответници по делото в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете и на прокуратура не са изразили становища.
ВКС приема, че осигуряването на ефективни правни средства за защита на правата на акционерите наистина е предоставено на преценката на държавите членки, но "отделен е въпросът дали съгласно националното законодателство е допустим инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила акт на Централната банка в рамките на съдебното производство по несъстоятелност". Въпрос, чийто отговор засега не е формулиран. Посочен е обаче основният конституционен принцип, с който атакуваните пред КС две разпоредби влизат в противоречие – правото на защита на всеки човек, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
"Предоставянето на право на обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност само на част от страните и ограничаването на това право чрез изключване на встъпилите в производството акционери от кръга на легитимираните да обжалват лица води до непропорционалност при упражняване на правото на съдебна защита и като резултат – до съществено нарушение на правото на защита на част от участниците в процеса. Правото на съдебна защита по чл.117, ал.1 от Конституцията на Република България не би следвало да се изразява единствено в участие на лицето, чиито права или интереси биха били нарушени или застрашени, чрез присъствието на негов представител в съдебните заседания по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Това право изисква предоставяне от съдилищата на ефективна съдебна защита чрез осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Разпоредбите на чл.11, ал.3 и на чл.16, ал.1, предл.3 от Закона за банковата несъстоятелност водят до ограничение и на правото на съдебна защита на банката", мотивира се ВКС.
Съставът посочва и конкретни решения на Европейския съд по правата на човека (сред които и това по делото "Капиталбанк" срещу България") относно достъпа до съд и състезателния процес – както с оглед забраната за съдебно обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза, така и относно представителството на банката в производството по несъстоятелност от синдиците. Показателен е и изводът, че "ограниченията, предвидени в специалния Закон за банковата несъстоятелност чрез нормите за представителство на банката с отнет лиценз и чрез очертаване на кръга на лицата с право на жалба в производството по несъстоятелност, не могат да бъдат обосновани от защитата на специфичен обществен интерес, имащ приоритет пред интересите на лицата, участници в състезателното съдебно производство".
