Малко известното доскоро сдружение "План Б" официално обяви война на новоизбрания председател на Върховния касационен съд Лозан Панов.
На 12 декември, в отворено писмо, членовете на "План Б" заявиха: "Ние, Панов, няма да протестираме срещу Вас на улицата. Ще действаме по закон. Ще изпратим запитване по Закона за достъп до обществената информация до всички звена в съдебната власт, за да стане публична информацията колко и какви дела сте разглеждали и решавали, каква е последващата им съдба в по-горните инстанции, спазвали ли сте законовите срокове. Ще потърсим мнението и на пострадалите и ще го оповестим. Ще оповестим също и необяснимите за обществото ваши връзки с адвокати монополи. Ще оповестим и едно тълкувателно решение по Ваша инициатива, обслужващо престъпници. Така че, Панов, няма да е необходимо да правим немълчаливи протести срещу Вас. Когато на българите станат известни Вашите подвизи от 1995 г. до днес – те сами ще излязат и ще Ви изметат."
Ако сте прочели внимателно предходния текст, не може да не си помислите, че това не е обикновена заявка на неправителствена организация за предстоящите й действия в борбата за правов ред в държавата или за независимост на съдебната власт. Това е война. При това персонална, лична.
Но нашият въпрос е как се случи така, че точно Лозан Панов стана мишената в тази война?
Предизвестеният печеливш
Преди година, когато Лозан Панов беше избран за председател на Върховния касационен съд, "Параграф 22" коментира, че той е безспорно интелигентен, амбициозен и възпитан човек и би бил абсолютен фаворит във всяка друга битка за ръководен пост в системата, но не и в тази. Заради хората, които го избраха и чиито имена медиите съвсем недвусмислено свързват с интереси, диаметрално противоположни на желанието за реформи в съдебната власт и изчистването й от всякакви икономически, политически, кастови, семейни или каквито се сетите още обвързаности.
Да припомним, че кандидатурата на Панов беше внесена от председателя на ВАС Георги Колев (чийто избор на този пост открито се "приписва" на ГЕРБ) и от членовете на ВСС Димитър Узунов (посочен в един от скандалните записи с признания на бившата шефка на СГС Владимира Янева като "човека на Бойко във ВСС"), от Галя Георгиева, Милка Итова (която също според Янева се обаждала да я успокоява) и от Светла Петкова (един от най-близките хора на Янева във ВСС – поне според нея самата).
Предположението, че точно Панов е "фаворитът" на мнозинството във ВСС за поста, се пръкна още с внасянето на кандидатурата му в съвета. Но то се превърна в убеждение след един нелеп инцидент, който се случи по време на процедурата: Панов пострада при лека катастрофа, след която се отказа да участва в надпреварата за шеф на ВКС. Но тогава Висшият съдебен съвет взе безпрецедентното решение: процедурата по избора да бъде удължена, за да се изчака Панов да се оправи със здравословните си проблеми. И да му се даде възможност да преосмисли писмения си отказ да участва в нея.
Така Панов се върна в играта. А накрая и я спечели – очевидно не и без благословията на главния прокурор Сотир Цацаров и на кръга от членове на ВСС, които обичайно гласуват точно като него. Впрочем, на заседанието, на което бе гласуван изборът на Панов, присъстваха 23 членове на ВСС и 17 от тях го подкрепиха. А другата претендентка за поста – Павлина Панова, получи едва шест гласа – основно от "бунтарите" в съвета. Но мотивите, с които единият кандидат бе предпочетен, а другият – не, така и не получиха гласност.
Тогава, през януари 2015 г., посочихме и че изборът на Панов разедини като никога съдийската общност – стигна се дотам една от съдийските организации в страната да призове президента Плевнелиев да не подписва указа за назначаването му. Точно заради начина, по който беше направен този избор.
Но Панов все пак стана шеф на ВКС.
Метаморфозата
Година по-късно Лозан Панов вече се приема (макар и не от всички) като лице на съдийските протести срещу калпавите промени в конституцията, с които политиците буквално се подиграха с всяка идея за реформа в съдебната власт. Как се стигна до това?
Точната дума е: изненадващо. Защото първоначално мандатът на Панов започна повече от кротко. А както се и очакваше, позициите му не влизаха в конфликт с тези на другите двама "големи" в съвета – Колев и Цацаров. Но после Панов на няколко пъти застана зад действия на бившия министър на правосъдието Христо Иванов. Публично се обяви в защита на тезата за необходимостта от "преформатиране" на съдебната система. Конфронтира се и с шефа на ВАС Георги Колев по време на дебатите за промените в конституцията по няколко болезнени теми, свързани със съдийската независимост, които обаче така и не минаха през твърде тясната "реформаторска цедка" на депутатите. Панов поиска и независима комисия към президента, която да разследва скандала "Яневагейт", гръмнал след публикуването на записаните разговори на "двете каки" от Софийския градски съд – бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова. Пак Панов беше сред малцината смелчаци, които застанаха пред Съдебната палата, облечени в тоги "за среща с гражданите" (в края на декември).
Но безспорната кулминация в тази метаморфоза беше неговата реч по време на тържеството по повод 135-годишнината на ВКС, която буквално взриви претъпканата с магистрати, с политически деятели и общественици зала.
"Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата, са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат. Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се – съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото", каза Панов. Той призова магистратите да се опълчат на страха и да започнат да воюват за своята независимост. И освен това, макар тактично, посочи основния виновник за унизителното състояние, в което е изпаднала съдебната власт в страната ни – политическия елит, с чието "любезно съдействие" всеки опит за рестарт на системата бива блокиран.
След тази реч Панов се превърна в знаме, но и в мишена. А усещането, че ударите по него идват от същите хора, кръгове и интереси, които навремето го подкрепиха при избора за шеф на ВКС, става все по-осезателно.
Удар след удар
Буквално дни след прословутата реч на председателя на ВКС внезапно установилият топли връзки с ДПС бивш служебен премиер на държавата Георги Близнашки обяви, че според него Лозан Панов е един пречупен човек, над когото е бил оказан натиск от групата около бившия правосъден министър Христо Иванов и около протестърите.
В едно интервю дни по-късно пък главният прокурор Сотир Цацаров призова Лозан Панов, като е казал "А", да каже и "Б" и да посочи кой "страхува" съдиите. А от тона и изразите на Цацаров стана безкрайно ясно, че речта на Панов, меко казано, не му е допаднала.
Горе-долу по същото време организацията с име "План Б" поиска оставката на Панов. И поиска от етичната комисия на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу него, защото била нарушена забраната магистратите да участват в каквато и да било форма на партийно-политическа дейност. Впрочем за сигнала, подаден от "План Б", пък съобщи не друг, а председателят на същата тази комисия – членът на ВСС Ясен Тодоров.
Обсъждане по него обаче така и не се състоя. А заради коледните и новогодишните празници бе отложено за първото заседание на комисията след тях – за 11 януари. Тогава вече членовете на етичната комисия решиха да не се цапат повече с тази история и да прекратят преписката срещу Панов. Така всичко приключи с едно кратичко съобщение: "Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС, на свое заседание, прекрати преписката срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, образувана по сигнал във връзка с речта му, произнесена на тържествения пленум за отбелязване на 135-ата годишнина на ВКС. Етичната комисия реши да не се извършва проверка по случая. Въпреки че мнозинството от членовете на комисията не са съгласни с част от тезите на председателя на ВКС, те приемат, че речта му е израз на неговото вътрешно убеждение, и че не трябва да се ограничава конституционно гарантираната свобода на словото".
А веднага след като ВСС си изми ръцете, последва още един удар: отвореното писмо на "План Б", с което започнахме.
Впрочем, през януари 2015 г., когато Панов бе избран за шеф на ВКС, написахме в "Параграф 22", че по ирония на съдбата, вместо да се заеме веднага да чисти съда от "имиджовата криза", Панов ще трябва първо да "очисти" своя имидж – точно заради начина, по който беше избран. Е, неговият "имиджов проблем" изглежда решен.
Но остава още един въпрос: реално ли е всичко това, което се случва, или просто отново ни се разиграва старата и до болка позната сценка с "доброто" и "лошото" ченге?
Ще ни отговорят бъдещето и Панов.
Що за птица е "План Б"?
Сдружението е регистрирано в София с адрес "Уилям Гладстон" 32. В управата му влизат трима души: председателката Любена Георгиева Павлова, Диана Цветанова Шопова и Петър Стоянов Кованлъшки. Според изявленията на Любена Павлова сдружението се финансира от роднини и приятели.
Позицията на "План Б" е, че на съдебната власт действително й е нужна реформа, но не тази, която е "спусната от Костов, от "Америка за България" и Иво Прокопиев" – пак според изявления на Павлова. А от сайта на сдружението се вижда как то неотменно "громи" в серия статии бившия министър на правосъдието Христо Иванов, както и част от членовете на ВСС, които все още си позволяват да имат различно мнение от мнозинството: основно Калин Калпакчиев и Елка Атанасова.
Сдружението няколко пъти през миналата година организира протести за "истинска съдебна реформа", пак няколко пъти поиска и оставката на Христо Иванов. А на 17 декември, точно в деня, в който ВСС за пореден път провали избора на нов председател на Софийския апелативен съд, пред ВСС отново имаше протест на "План Б". И се видяха 20-на младежи с плакати, на част от които пишеше: "Лизан Пантоф".
