Парламентът отказа „мълчаливото съгласие“

Въвеждането на принципа на т. нар. мълчаливо съгласие, с който администрацията трябваше да бъде дисциплинирана, се отлага за неопределено време. В първото си гласуване за новата година Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта за промени на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), внесен преди 10 месеца от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов и от група народни представители. С него трябваше да бъде обърнат наопаки ефектът от това чиновниците да не се произнесат по заявления за издаване на индивидуални административни актове. Вместо да се смята за мълчалив отказ, както е сега, бе предложено с изтичането на срока за произнасяне заявителят да се ползва от правната сила на акта, чието издаване е поискал. 

Гласуваха 129 народни представители, но законопроекта подкрепиха едва 28, двама бяха против, а 99 се "въздържаха”. А юристите имат солидни аргументи срещу норматива, които бяха загатнати от председателя на парламентарната правна комисия Димитър Лазаров. "Не съм против принципа на мълчаливото съгласие, но не в този общ закон – Административнопроцесуалния кодекс. Какви опасности ни грозят – никой не дава конкретни примери."

Славчо Атанасов от ПФ защити законопроекта с познатия аргумент, че би стимулирал администрацията да работи по-добре и по-ефективно, като не пречи на гражданите и бизнеса. В мотивите към него вносителите са развили тезата си и с доводите, че принципът на мълчаливия отказ води до административен произвол и възпрепятства доказването при обжалването му по съдебен ред. Всъщност инициативата за внасянето на законопроекта е на работодателските организации, които го обявиха за "революция в административните услуги". Според представителите на бизнеса с тази промяна ще се пресекат корупционни потоци, които възлизат на около един милиард лева годишно.

Още тогава обаче от Националното сдружение на общините в България предупредиха, че принципът на мълчаливото съгласие крие рискове от злоупотреба с право. Например като администрацията бъде мотивирана корупционно да си затрае по заявление за издаване на акт, от който заявителят има полза в ущърб на евентуалните заинтересовани лица. В случай че те изобщо не бъдат привлечени в административното производство и не узнаят кога актът влиза в сила, губят и възможността да го оспорят в съда. В тотално корупционна среда като българската подобна възможност би се превърнала в истинско бедствие за гражданите, а държавният интерес би бил потъпкван далеч по-лесно.

Другият нашумял проект за промени в АПК, предложен през септември миналата година от група депутати на Реформаторския блок, също е в килера. Подготвен от група юристи начело с проф. Кино Лазаров, заместник-председателят на Върховния административен съд АС Боян Магдалинчев и адвокати, той беше оттеглен със заявката да бъде преработен и внесен отново. Проектът предизвика силни критики, тъй като предвиждаше петкратно повишение на таксата за обжалване на административни актове в съда, както и последващо заплащане на 2-процентна пропорционална такса върху материалния интерес от загубилата делото страна. А при данъчните дела тя трябваше да е 4% върху сумата в ревизионния акт. Аргументът, че така гражданите ще бъдат дисциплинирани да не водят излишни дела, беше посрещнат на нож с довода за ограничаване на достъпа до правосъдие.

Други предложения в проекта също бяха порицани. С цел разтоварване на ВАС беше предложена необжалваемост пред него като касационна инстанция на някои масови видове дела, като например данъчните. Негативни отзиви събра и концепцията за въвеждане на електронно призоваване – по интернет, по електронна поща или с SMS. По този въпрос правната общност е особено чувствителна след въведените с новия Гражданскопроцесуален кодекс способи за призоваване като например връчването на книжа чрез залепване на уведомление.
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст