Министърът на спорта Красен Кралев прави опит да попълни бюджета си чрез ненужния за министерството сграден фонд. От началото на годината спортното ведомство е обявило два търга за отдаване под наем на имоти, публична държавна собственост, които са под негово разпореждане. Търсят се наематели за част от административната сграда на Спортната палата на бул. "Васил Левски“ №75 и за базата до финалната кула на язовир Панчарево.
Тридесет и две стаи във внушителна сграда на министерството в центъра на София, всяка от тях между 15 и 30 кв. м, ще бъдат отдадени под наем на различни спортни сдружения за суми от 100 до 200 лв. месечен наем. Право да се явят на търга имат само спортни федерации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел и валидна спортна лицензия. От възможността да се сдобият с офис в сградата на самото министерство за следващите пет години обаче ще могат да се възползват само тези дружества, които нямат задължения към държавата или пък ползват други имоти на министерството и му дължат пари за това, става ясно от условията на конкурса.
От години офисите на три от етажите на министерството се ползват от различни федерации, но по стара нашенска традиция много от тях „пропускат“ да си плащат. Сега очевидно министър Кралев се опитва да постави правила в тази игра. Разбира се, у нас има официално регистрирани близо 85 спортни организации, някои от тях с доста „екзотична“ спортна дейност, но с претенции за държавно финансиране, които едва ли имат нужда дори от офис.
Другият обект, за който се търси наемател, е двуетажната сграда на кулата на панчаревското езеро. Тук се търси наемател за срок от десет години, тъй като сградата отдавна плаче за ремонт. За близо 500-те кв. м министерството се надява да получи поне 600 лв. месечен наем. Този обект би бил доста атрактивен, ако се намери кой да инвестира в него. От години там има ресторант, но видът на съоръжението и на трибуните е повече от отчайващ.
Проблемът със стопанисването на спортните обекти у нас не е от вчера. Десетки от тях са оставени в разруха поради липса на финансиране. Допреди години те бяха раздавани по, меко казано, неясни критерии на всякакъв род „бизнесмени“, които обаче не само не инвестираха в тях, а ги „изсмукаха“ докрай. От друга страна, никой така и не си направи труда да създаде нормални условия, за да провокира истински интерес към тях. Дали и кога би се променило това положение никой не може да каже.
