Сръбската централна банка вече трети пореден месец не променя основната лихва в страната, опитвайки да омекоти натиска върху националната валута. На съвещанието си на 12 януари управителите й запазиха досегашните 4.5% лихва по едноседмичните репо-операции – решение, което предвидиха 22 от 23-ата, анкетирани от агенция "Блумбърг" икономисти. Единственият "дисидент" е очаквал понижение на лихвата с 25 базови пункта.
Трусовете на финансовите пазари и охлаждането на китайския растеж предизвикаха вълнение в развиваща се Европа и бойкотираха усилията на сръбските парични стратези да повишат инфлацията, която от февруари 2014-а насам се задържа под целевия диапазон на националната банка на Сърбия от 2.5-5 процента. Централните банкери, които понижиха базовата лихва на страната до рекордно ниските 4.5% през 2015-а, миналия месец са похарчили почти 2% от банковите резерви, за да подкрепят падащия динар. Председателката на банката Йоргованка Табакович пък вини за срива на динара растящото търсене на енергоносители и репатрирането на дивиденти.
Сръбската валута се разменяше срещу грубо 113 динара за един щатски долар и по 123 динара за едно евро на 14 януари в Белград (по данни на агенция "Блумбърг"). Доходността на деноминираните в щатски долари сръбски облигации с падеж през 2021-а, пък се е повишила до грубо 4.70 процента.
Табакович, която е близък сътрудник на премиера Александър Вучич, се опитва да понижи кредитните разходи и по този начин да подкрепи усилията на правителството да стимулира икономическия растеж и да създаде нови работни места след три поредни периода на рецесия от 2009-а насам. Световните политически събития и скоростта, с която Федералният резерв ще повишава лихвите в Щатите, ще определят пътя на паричното стимулиране на сръбското стопанство, обяви Табакович. Централната банка е понижила основния си лихвен процент с общо 350 базови точки през миналата година.
Според Дан Букса – икономист в лондонския офис на "Уникредит банк", "стабилността на валутата, а не ниската инфлация остава основната грижа на централните банкери". Той допълва, че повечето чуждестранни инвеститори в сръбски облигации са базирани в Щатите, поради което се очаква лихвеният подем отвъд Океана да повлияе и на цените на сръбските активи. Това дава основание на Букса да не прогнозира нови лихвени понижения в Сърбия през тази година. По негови сметки необходимото финансиране на Белград надхвърля 16% от БВП през 2016-а, а освен това правителството ще трябва да се подготви и за неприятни изненади от външните пазари. Което означава, че Белград трябва да си осигури бързо още един заем от ОАЕ през първото тримесечие, за да избегне по-нататъшен натиск върху националната валута.
