Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
След неочаквано лошия старт, с който започнаха годината финансовите пазари, втората седмица на януари затвърди усещането за страх, сервирайки още от същото – силни спадове на фондовите борси по света и все по-объркани коментари на всевъзможни специалисти. Основните теми за медии и за инвеститори бяха докога ще поевтинява петролът, кога китайският фондов пазар ще намери дъно, върви ли Америка към рецесия и т.н., и т.н. от този род. Каквото и да се изговори и изписа през последните две седмици, едно нещо може да бъде изтъкнато като обща черта – всички причинно-следствени връзки бяха прекалено очевидни и… прекалено повърхностни. Така например всички продължават да винят най-вече сриващата се цена на петрола и борсовите катаклизми в Китай за случващото се в останалата част от света. Някак си петролът се оказа толкова важна суровина за глобалната икономика, че всеки негов спад бе описван като поредния нож в гърба на инвеститорите по света. Бяха публикувани какви ли не числа, целящи да ни убедят, че едва ли не светът ще се върне в каменната ера, ако ниските цени на петрола откажели големите петролни компании от бъдещи инвестиции. В същото време малките производители щели да фалират, оставяйки хиляди безработни и спъвайки икономическия растеж в развитите държави. Де да беше толкова просто.
На спада в цената на петрола бе приписана и кризата с високорисковите облигации в САЩ, довела до първите сериозни сътресения на кредитните пазари. И доколкото стотиците малки производители на шистов петрол в САЩ наистина се финансират предимно чрез дългови книжа, чийто рейтинг е нисък, според редица официални източници техният дял в общия обем на високорисковите облигации е едва около 10 на сто. Това обаче няма значение за основната група инвеститори и специалисти. За тях в такива бурни дни е далеч по-лесно да посочат един ясно различим виновник, вместо да търсят разумно обяснение.
С подобни мрачни асоциации върви и китайският фондов пазар, който от началото на годината е все по-малко пазар в истинския смисъл на думата. Още през юли миналата година китайските власти забраниха на акционерите, притежаващи над 5% от акциите на дадена компания, да продават книжата си. Тази рестрикция последва забраната на продажбите "на късо", т.е. продажбата на взети назаем акции с цел извличане на печалба при понижение на цената. Всичко това обаче се оказа недостатъчно, за да спре желаещите да продават, така че – както подобава на една комунистическа издънка, на сцената се появи държавата с нейните неизчерпаеми (засега) финансови ресурси. Ефектът на доминото временно бе спрян или най-малкото – бе забавен. Целият свят си отдъхна, когато финансираните от държавата организации започнаха да спират всеки опит за разпродажби, създавайки впечатлението, че при китайските акции всичко е спокойно. Да, но не съвсем. Спекулативният капитал, излял се в китайски книжа, все още търси изход на всяка цена, оставяйки след себе си хиляди инвеститори с огромни дългове и почти никакви активи.
На този неособено оптимистичен фон българският пазар заслужава наградата за спокойствие – премерено не само в региона, но и в глобален план. Почти всички борсови индекси остават малко под нивата си в края на годината, като BGREIT дори отчита ръст от началото на януари, след като акциите на "Адванс терафонд" АДСИЦ и "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ помогнаха на секторния индекс да достигне до 97.45 пункта по време на петъчната борсова сесия.
Повечето от активно търгуваните акции на нашия пазар се разменяха без съществена промяна в цените спрямо предишната седмица, като единствено книжата на Централна кооперативна банка и "Химимпорт" ставаха обект на нещо като разпродажби, смъкващи временно цените им с 2-3 на сто.
Обемите на търговия в първите дни на годината рядко са впечатляващи, но през последните две седмици станахме свидетели на нещо ново – много големи пакети от по-рядко търгувани компании смениха собствеността си, което повиши чувствително дневните обороти на "БФБ-София". Подобни прехвърляния обикновено са характерни за края на годината, но явно преструктурирането на някои големи портфейли все още не е приключило.
