"Дупка" в закона години наред брани недобросъвестните длъжници, връзва ръцете на полицията и на съдебните изпълнители и се гаври с кредиторите.
Заради едно нищо и никакво липсващо изречение в нормативната уредба КАТ не може да спре от движение автомобил, запориран от съдебен изпълнител. Така на практика колата си остава в ръцете на длъжника, който може да направи с нея всичко: да я "прехвърли" някому с пълномощно, да я скрие, даже и да я продаде – например на някой чужденец, който не знае къде и как трябва да провери за евентуални запори. В такъв случай длъжникът рискува да получи глоба, пробация или най-много условна присъда, но пък рискът да загуби парите си остава изцяло за сметка на нещастника, който си купи такава кола.
"Всеки път, когато попадна в задръстване, около себе си виждам коли на длъжници, които сме запорирали, но не можем да открием за опис и търг, въпреки че се потрошаваме да ги издирим. Но сме с вързани ръце – нищо не можем да направим. И на никого от т.нар. народни представители явно не му пука за това, защото нищо не се предприема – оставят ни вече години да се въртим в този омагьосан кръг", недоволства частен съдебен изпълнител от София.
Как става така?
Законът – врата у поле
На хартия нещата изглеждат наред – правата на кредитора са брилянтно защитени: в чл.431, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс изрично е записано, че при необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на МВР да спрат временно от движение (за срок до три месеца) МПС, върху което е насочено изпълнението. И съдебните изпълнители винаги искат от МВР да спре от движение запорираните возила – само така могат да бъдат сигурни, че колите няма да изчезнат и ще могат да ги открият и продадат.
Проблемът обаче е, че МВР просто отказва да изпълни подобни искания. Независимо дали те постъпват от частни или държавни изпълнители – изключение не се прави за никого.
Защо отказва МВР ли? Ами простичко е: защото нито Законът за движение по пътищата, нито издадената въз основа на него Наредба І-45 за регистрация и отчет на автомобилите предвиждат такова правомощие за полицията. Там просто такова задължение не е записано. А това, според вътрешното министерство, би направило незаконно всяко тяхно действие по спиране на запорирания автомобил.
Предпоставките, при които едно МПС може да бъде временно спряно от движение, са изчерпателно изброени. Предвижда се спиране от движение по искане на съдебен орган, на митничарите и данъчните, дори по желание на самия собственик. Но съдебните изпълнители липсват в този списък. А това връзва ръцете на КАТ. И катаджиите масово пишат писма до съдебните изпълнители, с които им обясняват това и после отказват да изпълнят исканията им.
Юридически еквилибристики
Ситуацията е абсурдна: уж имаш право, ама след като никой няма задължението да го зачете – какво право е това?
А още по-абсурдно става положението, като се прегледа съдебната практика по въпроса. Защото само за последните няколко години делата, водени срещу тези откази на МВР, са хиляди.
Бързата справка в сайтовете на съдилищата показва, че към тях са се обръщали както кредитори, така и съдебни изпълнители – частни и държавни. Търсени са вратички, изпробвани са всички възможни начини, предвидени и непредвидени в закона, с които да се атакуват отказите на МВР.
Юридическата главоблъсканица е умопомрачителна, защото се жонглира с десетки институти в правото – както административни, така и гражданскоправни. Освен това през всичките тези години, откакто проблемът с отказите на МВР съществува, делата са се водили все по метода "проба-грешка": ако не мине по единия текст в закона, ще пробваме по следващия. После – караме нататък. По този начин обаче са се нароили и множество съдебни решения, които в много случаи открито си противоречат.
Разногласията тръгват още от въпроса що за чудо е този отказ на МВР: бездействие или неизпълнение на фактическо действие? Нужно ли е за него да се издава административен акт, или не? Налице ли е мълчалив отказ на държавния орган, или не? Пробвани са обяснения за всичките възможни варианти.
После се прибавят и твърде различните становища за това какво представлява самото спиране от движение – дали то е част от производството по налагане на запора, дали е принудителна административна мярка, или е по закон задължително за полицейския орган фактическо действие? И какво ще му е задължителното, щом като го няма в закона?
Освен това се спори дали подобен отказ изобщо може да се атакува пред административния съд, след като става дума за действия по изпълнително дело, което се води в защита на някакво частно право. Други пък обясняват, че ставало дума за спор между два органа с държавна власт (полицията и съдебния изпълнител, комуто държавата е делегирала свои отговорности), но техните спорове не били законово уредени…
А като за капак се оказва, че май нито съдебният изпълнител, нито взискателят имат право да обжалват този отказ на МВР. Първият – защото не защитавал свои права, а чужди – на кредитора, само че не бил оправомощен да го прави. А кредиторът пък не можел, защото не бил адресат на писмото от МВР и то не създавало права и задължения за него. Или с две думи казано: нито съдебният изпълнител, нито взискателят имат онзи прословут "правен интерес", за да водят такива дела.
Хаосът от съдийски мнения по водените стотици дела срещу отказите на МВР да спрат от движение запорирани заради дългове автомобили е действително огромен. Но ако си мислите, че след всичко това хората са се отказали да търсят справедливост в съда – не, не са. Последното съдебно определение на ВАС, с което едно такова дело е пратено в коша, е от 18 януари тази година – точно то всъщност ни накара да задълбаем в темата.
Становищата на съдилищата са адски различни. Освен по един въпрос: че отказите на КАТ да спрат от движение един автомобил по искане на съдебен изпълнител всъщност няма как да бъдат отменени.
Проблемът е само на давещите се
За кредиторите ситуацията поражда пълна безпомощност. За тях просто не е предвиден полезен ход – отредена им е ролята само да плащат и да чакат. Не им е даден и способ за защита срещу отказа на началника на "Пътна полиция" от МВР да действа в защита на правата им – при все че уж ги има на хартия.
Странното е, че никой не се трогва от това. А само миналата година Законът за движение по пътищата беше променян 7 (седем) пъти. Но за общата бройка на корекциите му вече никой не може да е сигурен. Изцяло нова е и споменатата Наредба І-45. И беше въпрос само на желание там, където се урежда спирането на МПС по искане на данъчните, митническите и съдебните органи, да се добавят и съдебните изпълнители. Още повече че те не събират само частни вземания, а и такива на държавата.
Само че промяна, която да запълни тази законова дупка, да "развърже ръцете" на КАТ и да даде някаква защита най-вече за дребните частни кредитори, които не са банки или монополисти и нямат нито техните адвокати, нито техните пари и влияние – така и не бе направена. Давещите просто са оставени да се спасяват сами – както винаги се е случвало, поне у нас.
Всъщност, пишем всичко това с ясното съзнание, че в това май няма особен смисъл – просто защото депутатите не четат. Освен, разбира се, ако писанията не ги възхваляват до небесата или не вадят наяве някоя любовница на политически опонент. А пък дълбоко се съмняваме и че биха разбрали за какво става дума – поне повечето от тях.
Така че не очакваме промяна. Длъжниците ще продължат да се гаврят с правосъдието, а дребните кредитори ще имат още да се пържат в собствен сос. Като че ли на някого му пука…
Полицията козирува на съда в Перник
Има различни съдебни решения, които приключват в полза на кредиторите. Но са рядкост. Така например по дело номер 3240/2011 г. съдиите Даниела Мавродиева, Ваня Анчева и Павлина Найденова от Върховния административен съд са решили, че "на предвиденото правомощие на съдебния изпълнител да поиска спиране от движение на моторно превозно средство следва да отговаря съответното задължение, независимо че не е записано в закона. В този смисъл е налице задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, бездействието на административния орган за изпълнението на което се оспорва пред административния съд".
През юли 2012 г. и Пернишкият административен съд постановява същото като краен резултат решение по административно дело № 150 от същата година. Той задължава местната полиция да спре от движение автомобила, посочен от съдебния изпълнител, тъй като според чл.431, ал.2 от ГПК административният орган е длъжен да извърши посоченото фактическо действие по силата на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. А в този текст от ГПК пише, че "при поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции". Освен това съдът казва: "Тъй като запорът е обезпечителна мярка, а не принудителна административна мярка, спирането на МПС от движение е част от фактическия състав от действията по налагане запора. Затова и задължението за действие произтича от искането на съдебния изпълнител за спиране от движение на МПС в рамките на изпълнителния граждански процес. То е с цел вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, да бъде установена на едно място, така че да е възможно да бъде описана по всяко време и обявена за публична продан с цел удовлетворяване искането на взискателя". И заключава, че началникът на КАТ е длъжен да стори нужното, още повече че то е изцяло в кръга на неговите правомощия.
Има още няколко решения по дела, с които местните органи на полицията са задължени да изпълнят искането на съдебните изпълнители. Но те се броят на пръсти. В повечето случаи делата приключват още преди да са започнали – заради недопустимост или неправилно формулиране на жалбите.
