Делото по несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) става все по-горещ картоф, който изгаря ръцете на магистратите. След като още при старта му съдия Калинка Илиева си направи отвод, тази седмица от него се отказа и бившият ръководител на търговското отделение на Софийския градски съд Иво Дачев. Като причина за оттеглянето си той посочи интервю на уволнената си колежка Румяна Ченалова, в което тя разкри, че делото не е разпределено на случаен принцип. Чула го от събеседничката си в записите "Яневагейт" – бившата председателка на съда Владимира Янева, която й казала, че именно Дачев ще поеме процеса.
Макар че не е особено убедителен в мотивите си за отвода, Иво Дачев може да бъде разбран. От думите на Ченалова стана ясно, че делото му е дадено, понеже името му не е замесвано в скандали, но така или иначе принципът на случайния подбор е нарушен. Посочвайки изрично, че изнесените твърдения не са подкрепени с каквито и да било доказателства и са безпочвени, Дачев признава, че те "създават представи, разклащащи убеждението в обществото за справедлив и прозрачен съдебен процес". Добавя още, че обществото трябва да бъде твърдо убедено, че делото за несъстоятелността на "КТБ" АД се разглежда обективно и решенията на съда ще бъдат основани единствено на закона.
Отводът на Дачев обаче поражда и съмнения относно истинските му подбуди. Доказателства за твърдението на Ченалова може и да няма, но основателни подозрения колкото щеш. Освен че тя работеше в отделението, ръководено от него, и беше приближена до председателката на съда, в един от първите изтекли записи на разговори между двете има реплики за разпределението на делото "КТБ". Обсъждайки ролята на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Сотир Цацаров за нейното "опраскване" и първоначалния им ангажимент да не я закачат, Янева казва: "Единственото, за което ме помолиха, е отвод по делото на Иво Дачев." А Ченалова добавя след това, че "Делян е говорил с двамата".
Всъщност съмнения около разпределението на най-грандиозното дело по несъстоятелност поне през последните десет години имаше още преди началото му и те се оправдаха. Първо бившата заместник-председателка на СГС Богдана Желявска финтира искането на медиите за публично разпределение на делото с обяснението, че го видяла, след като вече го е разпределила на Калинка Илиева. А след като стана ясно, че протоколът от разпределението не е стигнал до сървъра на Висшия съдебен съвет, където да е публично достъпен, Желявска се измъкна с "възникнал технически проблем с интернет връзката" и "срив в системата", за какъвто никой не знаеше.
В резултат на скандалните разминавания се стигна до отвода на Илиева, която дори не беше титуляр в съда, а пребиваваше там като командирована. При повторното разпределение на делото пък протоколът се озова на сайта на ВСС с един ден закъснение, което беше обяснено пак с технически проблем. Делото се оказа и с нов номер, срещу който обаче беше изписано "Няма такова дело", така че изобщо не можеше да се разбере кой е новият съдия-докладчик.
Наред с предполагаемия натиск, упражняван върху съда по дела с такова значение, Иво Дачев може да бяга от делото и заради промененото съотношение на силите в СГС. Скандалите доведоха до цялостна смяна на ръководството му, в което влизаше и Дачев до март миналата година. Етапът, в който се развива производството по несъстоятелност, също е решаващ, тъй като предстои да бъдат разгледани голям брой възражения на кредитори срещу приети и неприети от синдиците вземания.
Възможно е да има много недоволни от решението на Дачев за откриване на производството по несъстоятелност, с което беше определена и първоначалната дата на неплатежоспособността. За такава той посочи 6 ноември 2014 г. – датата, на която БНБ отне лиценза на КТБ. После обаче Софийският апелативен съд "върна" датата на неплатежоспособност на 20 юни 2014 г., когато банката беше поставена под специален надзор.
Предстои и Конституционният съд да се произнесе по искането на Върховния касационен съд да бъдат обявени за противоконституционни две ключови разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност. Върховните съдии прибягнаха до този ход, преди да разгледат по същество жалбите на основните акционери и бившите изпълнителни директори на КТБ срещу отказа на градския и апелативния съдилища да упражнят косвен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза. Макар че процедурата по конституционното дело не спира производството по несъстоятелност, евентуалната отмяна на атакуваните текстове може да има непредвидими последици. Едната от разпоредбите не допуска акционерите да обжалват решението за откриване на производството по несъстоятелността, а другата не ги допуска да представляват в него банката, по отношение на която то се провежда и чийто капитал държат.
КАРЕ
Върховният административен съд задължи БНБ да разкрие размера на бонусите, които членовете на управителния ѝ съвет са си разпределили преди фалита на КТБ. Решението е по жалба на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов срещу отказа на централната банка да предостави тези данни по реда на Закона за достъп до обществена информация. Коментирайки изхода на делото пред медиите, двамата обявиха, че отново ще предложат промяна в закона, която да определи таван на възнагражденията в БНБ и в останалите регулатори.
"За първите шест месеца на 2014 г., преди поставянето на КТБ под специален надзор, шефовете на Централната банка са си разделили 557 хил. лв. бонуси. Кой колко е получил, какви допълнителни възнаграждения е получил шефът на банковия надзор преди фалита на КТБ? Как е била оценена неговата работа? Кой ги е определил – това трябва да ни бъде отговорено съгласно решението на съда. Призоваваме БНБ след това ясно осъдително решение да не търси нови вратички, да не се крият, а да отговорят на нашите въпроси. Новият управител Димитър Радев да покаже, че наистина води нова политика, и да изпълни решението на съда в кратки срокове тази седмица", заяви Мартин Димитров.
Петър Славов пък допълни, че решението на съда е знаково и приложимо за всички публични длъжности. Подчертавайки обществената значимост на съдебния акт, Славов подчерта, че възнагражденията на тези хора не могат да бъдат определяни "било то като служебна тайна, било като класифицирана информация, или нещо подобно и да бъдат крити от обществото".
Централната банка също не закъсня да вземе отношение по повод на съдебното решение с прессъобщение, в което увери, че част от исканата информация е вече публична. Посочено е, че възнагражденията на УС на БНБ и методиката за тяхното определяне са публикувани още на 30 юли 2015 г., както и в бюджета на БНБ за 2016 година. Направен е и разбор на уважените две от общо четири искания на депутатите по делото с пояснението, че те засягат периода преди встъпване в длъжност на управителния съвет в сегашния му състав. Едното от уважените искания е свързано с определяне на методиката на възнагражденията на персонала в БНБ. В тази насока ръководството напомня, че Вътрешните правила за организация на работната заплата за персонала на банката определят методиката за тяхното формиране и с днешна дата тези правила са качени на интернет страницата на БНБ. Нивата на заплатите по видове персонал пък са посочени в бюджета на БНБ за тази година.
Второто уважено искане е свързано с размера на възнагражденията на членовете на бившия УС на БНБ през първите шест месеца на 2014 година. В тази връзка от централната банка посочват, че на 18 септември 2015 г. на интернет страницата й са публикували брутното средномесечно възнаграждение на бившия гуверньор Иван Искров и членовете на съвета Калин Христов и Димитър Костов, включващо всички форми на основни и допълнителни възнаграждения преди облагане с данъци за периода юли 2014 г. – юни 2015 година. Това е станало с тяхно съгласие съгласно Закона за личните данни. С оглед избягване на потенциални нарушения от страна на БНБ по този закон допълнителна информация съгласно съдебното решение ще бъде предоставена след влизането му в сила.
