Вместо да се засилва, финансовата децентрализация в страната се руши. С последния си акт – промени в Закона за публичните финанси (за тях писахме подробно в миналия брой на в. "БАНКЕРЪ"), където основен акцент е „грижата“ на централната власт за фалиралите общини, финансовият министър Владислав Горанов прави опит да ги постави под своя опека. Това поне е убеждението на кметове и общински съветници от цялата страна, което е обобщило и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В последната седмица на януари организацията ще излезе със становище по проекта, което – отсега се знае – няма да е позитивно. Меко казано.
Опит за „покушение“ срещу относителната финансова самостоятелност на местната власт, както е известно, беше направен още в началото на миналата година. Предложението на Министерството на финансите беше категорично отхвърлено от управителния съвет на НСОРБ.
„Финансите искаха да вземат общините на ръчен режим на управление", каза специално за „БАНКЕРЪ“ Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Сдружението на общините у нас. Все пак той характеризира новия вариант на стария замисъл като малко по-добър. Отново липсва процедура, по която общините в колапс да бъдат подпомагани. Липсва и ясна регламентация как ще се преценява състоянието на една община, не са представени надеждни критерии за това. Това създава условия за субективност.
По света има два вида подкрепа.
Първата е чрез съда – общината може да бъде обявена във финансова несъстоятелност подобно на фирма. Такава е например американската система, при която държавната власт не се бърка в местната. Известен е случаят с трикратния фалит на световния автомобилен център – Детройт, който сега започва да се възражда.
Другият начин е подпомагането на общината с пари от държавния бюджет – това, което се опитваме да правим у нас. „Всичко е написано, сякаш за основа е ползван правилникът на БДЖ от времето на социализма: "БДЖ има право, а пътникът е длъжен“, шегува се насериозно Савов. Това е червената нишка в предлаганите промени – Министерството на финансите има право, а общините са длъжни.
Проектопромените се появяват едновременно с отказа да се решат два много наболели проблема. Единият е този с извънредните трансфери за определени общини в допълнение към планираните вече средства от хазната за местната власт, одобрени за съответната година със Закона за държавния бюджет. Савов дава за пример целевата субсидия за капиталови разходи за 2014 година. В бюджета на базата на обективни критерии са заложени 120 млн. лева. През годината обаче са изплатени извънредно още 120 млн. лева. Но нереалистичното програмиране е по-малкото зло. Голямата злина е, че тези пари са разпределени в 60 общини, а те са общо 265 у нас. Твърди се, че става дума за „наши“ общини. Савов коментира, че такова "последващо преразпределение" са вършили редица правителства, случва се всяка година и не е етикет само на ГЕРБ. И поправките, които са предложени на обсъждане сега, не забраняват тази практика.
Другият крещящ за решаване проблем е този, че никой не ще да обърне внимание на справедливото искане на общините финансовите корекции по европрограмите да не са изцяло за тяхна сметка. Финансовите корекции – това са парите, глобите, с които биват наказвани общините, когато не спазват процедури или допускат грешки, заради които не са възстановени евросредства. Правителството крие грижливо сумата на тези глоби, но според някои аналитици не е по-малка от 300 млн. лева. „За мнозина от тях за това рязане на пари са виновни други управляващи органи, агенции, включително и еднозначно посочени от Комисията за защита на конкуренцията или от Висшия административен съд. Но тези решения не работят“, коментира Савов. Изправени сме пред огромен дестабилизиращ фактор, а гласът ни не се чува, категоричен е той. Савов смята, че след като бъдат отстранени цитираните две порочни практики, трябва да се премине към "Система за ранно предупреждение за състоянието на общините". Тя представлява набор от показатели, които всяка община трябва да спазва по отношение на финансовата си дисциплина. В зависимост от състоянието на местната каса се набелязват мерки за подобряване на състоянието й. Това се прави всяка година и така общината се лекува. Процесът се следи 2-3-4 години. положението става кризисно, когато община няколко поредни години не „гаси“ предупредителната крушка и въпреки взетите мерки продължава да затъва.
„Тази система я има разписана отдавна, по нея работи голяма част от модерния свят, има откъде да се черпи опит. Но, за да не бъде побългарена, т.е. опорочена, много важен е въпросът за независимостта на контролния орган, който ще я прилага. Това в никакъв случай не трябва да е Министерството на финансите. Добрият избор според мен е Сметната палата“, предупреди Савов.
Сред показателите на тази единна система трябва да са например процентът на събираемост на местните приходи, размерът на просрочените вземания и задължения спрямо собствените приходи и разходи, разходи на общината за обслужване на дълговете й. С една дума, казва Савов, трябва да се мерят обективни истини, за да се стига до обективна преценка.
Много важен е още един момент – решението дали да се иска помощ от държавната хазна да бъде приоритет само на местната власт. Но това да стане при ясен неин ангажимент да постигне определени резултати чрез тази помощ.
ГЕРБ нямало да вдига данъците
По повод на коментарите за предложените промени в Закона за публичните финанси председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова обясни:
"Финансовият министър няма да управлява никакви общини. Има пет критерия и ако общините не отговарят на три от тях, значи са в лошо състояние. Кметът на общината трябва да направи анализ и ако установи, че общината не отговаря на три от критериите, трябва да внесе в общинския съвет програма за оздравяване. Министърът на финансите управлява този процес. Ако такава програма не бъде предложена и приета, тогава министърът сезира кмета да предприеме действия или той самият ще се заеме с оздравяването на общината", каза тя. И допълни:
"Има общини, които са доста закъсали. Каквито и оздравителни програми да предприемат, тези общини не биха могли да се възстановят. Тогава изходът пак опира до министъра на финансите – общинският съвет може да поиска от него безлихвен заем, който връща в срок до три години. Парите за заема са от държавния бюджет. Ако общината изпълнява критериите и спре да генерира дефицит, този дълг може да премине в целево финансиране, т.е. да бъде опростен", добави тя.
Стоянова бе помолена да коментира думите на Горанов, че ако новият дълг расте, ще изникне въпросът за по-високи данъци.
"Не смятам, че произнасяйки това изречение, финансовият министър има предвид конкретно вдигане на данъците, още повече че в програмата на ГЕРБ е записано, че данъчната система остава непроменена. Може би смисълът на казаното е по-скоро, че трябва да озаптим спиралата на дълга", разшифрова мисълта на Горанов Стоянова.
Тя смята, че към момента няма нищо притеснително около държавния дълг. Дългът, с който приключи 2015 г., е в рамките на сумата му от края на 2014 г. – около 24-25% от БВП. Не смятам, че сме в критични нива, каза тя.
