Може ли да има такава ситуация, в която и двете спорещи страни да са виновни, да водят дела помежду си, а накрая съдът да потвърди всички факти, но да не издаде конкретно решение? Колкото и абсурдно да звучи, всичко това е част от съвременната българска действителност.
Историята на конкретния казус започва на 16 септември 2008-а и разкрива много от нещата около измамите с пари от еврофондовете, прехвърлянето на топката между институциите, т. нар. мълчалив отказ и забатачените с години съдебни производства, които приключват без никакъв резултат. Тогава софийската фирма "Ви Ал-В" ООД (на Велизар Петков и сина му Н.) печели проект по оперативната програма "Конкурентоспособност" за технологична модернизация на производството си (б. а. – алуминиеви и PVC профили, прозорци и стъклопакети). Договорът й е на стойност 2 193 035 лв., от които 45% (986 865 лв.) е финансирането от Брюксел. Финалният отчет за изпълнението на проекта е внесен на 10 август 2009-а, след което е бил одобрен от междинното звено на програмата – Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, чийто тогавашен ръководител е Марияна Велкова. По-късно, в края на същата година, въпросният отчет е бил включен в искането до Управляващия орган на "Конкурентоспособност" за възстановяването на средства.
Нещата обаче се объркват, когато постъпва сигнал за нередности по проекта на "Ви Ал-В" ООД. От документите по делото не става ясно кой точно е подателят на сигнала, но след извършена първоначална проверка през юни 2010-а наистина е регистрирана нередност, която отгоре на всичко е класифицирана като подозрение за измама. В случая е констатирано, че "Ви Ал-В" е платила 2.5 пъти повече пари за новото си оборудване на посредниците "Блик 1" ЕООД и "Интерпласт 2004" ЕООД спрямо това, което те са дали на чуждестранните производители на техниката. Невероятната надценка от 250% няма как да не се е сторила подозрителна на проверяващите, още повече че точно по онова време се заговори за схемите за източване на европари чрез свързани фирми. А описаната история си е направо учебникарска в това отношение. Учредител, първи собственик и управител на "Блик 1", е не някой друг, а синът на Велизар Петков – Ивайло. Три дни след като става ясно, че "Ви Ал-В" е одобрена за финансиране по програмата "Конкурентоспособност" (на 19 септември 2008 г.), Н. П. прехвърля "Блик 1" на все още 23-годишната тогава Росица Маркова. Същата дама е собственик и управител и на другия доставчик – "Интерпласт 2004". С други думи, веригата е напълно затворена и европарите се фактурират между свързани фирми.
Именно поради тези причини случаят е предаден за разследване на Софийската градска прокуратура. Само че с постановление от 21 октомври 2010-а е отказано образуването на досъдебно производство по преписка №9783 поради липса на данни за представяне на неавтентични документи от бенефициента "Ви Ал-В" ООД пред агенцията за малките фирми. Постановлението е влязло в сила на 14 юли 2011-а, когато е потвърдено с акт на Апелативната прокуратура.
Проверката на Управляващия орган на програмата обаче е продължила, като са изискани последователно становища от сертифициращия орган – Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, както и от Междуведомствената работна група към Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) към МВР. От националния фонд са отговорили, че "в офертите на доставчиците били посочени цени, съвпадащи напълно със заложените по бюджета на договора, което би могло да се приеме като манипулиране на избора на изпълнители от страна на бенефициента". Също така – посочват експертите – офертите, с които "Ви Ал-В" е кандидатствала, са били с цени на производителя, а на етап избор на изпълнител цените са били дадени от посредници. Нещо повече – подобна ситуация била включена като индикатор за нередности и измами в техническите указания на Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС". Предвид всичко това от дирекция "Национален фонд" заключили, че завишаването на цените не било само следствие от разходите за консултантски услуги, а взаимовръзката между бенефициента, изпълнителя и подизпълнителя поставяло под съмнение изискванията за конфликт на интереси.
На свой ред от АФКОС пък са отправили запитване по случая към Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която е започнала разследване с номер OF/2012/0362.
Макар схемата да изглежда пределно ясна и проста, чиновниците, изглежда, са изпитвали затруднения да докажат документално нередностите. През март 2012-а (три години след възникналото в Управляващия орган подозрение за измама) Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, в качеството си на междинно звено, е изискала от АФКОС информация за хода на проверката, за да знае как да действа с договорите на "Ви Ал-В". Но инспекторите са уведомили, че не смятат казуса за приключен, тъй като очаквали отговор от ОЛАФ.
След още една година размотаване Управляващият орган на "Конкурентоспособност" е преквалифицирал случая от "подозрение за измама" в "нередност" според Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. По този начин е станало възможно определянето на конкретното финансово изражение на нередността – установени са допустими разходи за 1 569 479 лв. от включените във финалния отчет 2 193 035 лева. В резултат на бенефициента са платени само 623 556 лв. (45% от допустимата сума).
Сагата не свършва дотук и идва ред и на държавните институции да се проявят. Тъй като те се мотаят с приключването на производството, "Ви Ал-В" подава искова молба до Административния съд – София град. С нея дружеството настоява АФКОС, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в икономическото министерство (б.а. – която от 2013-а иззема функциите на агенцията за малките фирми) да бъдат осъдени да извършат дължимото по закон действие и по-точно – да се произнесат в указан от съда срок има или няма нарушения по договора за европейско финансиране. Магистратите обаче приемат, че производството е административно и се провежда в рамките на разписаната процедура. То следва да завърши с нарочен акт – т.е. с решение на съответния административен орган и тъй като не е издаден такъв, е прието, че има мълчалив отказ. По този начин през февруари 2014-а жалбата е отхвърлена. Но в хода на делото съдът е заключил, че в цялата ни нормативна уредба не е предвиден "национален контролен орган", който да направи ревизия на заключението за нередност на Управляващия орган. Тоест, има сериозна дупка в законодателството.
"Ви Ал-В" не се задоволява с това решение и отнася въпроса до Върховния административен съд. При което касационният съдебен състав "обръща палачинката" и на 22 декември 2015-а приема, че въобще не е формиран мълчалив отказ за приключване на процедурата по установяване на нередност, защото не е изпълнено нито едно от основанията по чл.30, ал.1, т.3 или т.7 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. С други думи, проверката де факто продължава. Оттам насетне ВАС се фокусира върху въпроса за приключване на производството по установяване на нарушението. Но никъде не са разписани срокове, в които следва да приключи такава проверка. Поради това, според съда, е необходимо чиновниците да действат в съответствие с чл.11 на Административнопроцесуалния кодекс, който предвижда, че процесуалните действия се извършват в най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства.
"Компетентните държавни органи е следвало да извършат проверка по констатиране на нередност още през 2009 г., да установят има ли нередност по Договор № ТМ – 02-88/16.09.2008г., сключен между "Ви Ал-В" и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Недопустимо е държавни и административни органи да изчакват констатации за липса или наличие на нередност от ОЛАФ, която са сезирали. Държавните структури в България, компетентни да разследват и констатират нарушение, не могат да не изпълняват задълженията си, пряко произтичащи от закона и правната норма, а да чакат и да ги съобразяват с препоръка на структура на ЕС", посочват висшите магистрати в решението си от 22 декември миналата година. Излиза, че след установена нередност, когато първоначално са спрени плащанията, е трябвало започналата проверка да приключи в разумни срокове и да се изготви окончателен доклад за наличието или липсата на нарушение. А не чиновниците да си измиват ръцете с когото и да било.
Независимо от тези констатации ВАС не задължава нито един от контролните органи да издаде някакъв окончателен акт по казуса с "Ви Ал-В". Единствено е обезсилено решението на Административния съд – София град за отхвърляне на исковата молба на дружеството. Така нещата отново се озовават в изходна позиция – нарушение има, но не и административен акт, който да го доказва.
