Изглежда, борбата с трафика на хора у нас ще си остане неефективна, а голяма вина за това имат страните членки от ЕС, които все още не са ни приели в Шенгенското пространство. Така излиза от думите на вицепремиера Меглена Кунева, изречени по време на националната среща за противодействието на трафика на хора и закрила на жертвите, която се проведе във вторник (26 януари) в София.
Всъщност разковничето за липсата на ефективност в тази област е скрито в самата дефиниция на срещата: "Подготовка на стратегия за борба с трафика на хора в България". Това би трябвало да значи, че стратегия за справяне с проблема няма, управляващите са в подготвителен етап на противодействието. За каква ефективност може да говорим тогава?
Най-смешното в изявленията на Кунева, която е заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, е настояването й тази стратегия да се прилага, за да не се превърне в поредния добре написан документ.(?!) Може би си струва да припомним на вицепремиера, че още от 2014 г. Националната комисия за борба с трафика на хора (НКЗБТХ) към Министерския съвет е записала като приоритетна дейност изработването на такава стратегия и тя да се изпълнява в периода 2015-2020 година. Партньори на комисията са различни министерства, държавни агенции, неправителствени организации и прочие структури, а Министерският съвет трябва да ги ръчка. Но вече подхванахме 2016 г., а по съставянето на стратегията тепърва почва да се работи. И за това, както става ясно, са виновни не управляващите и съответните министри, а онези бюрократи от ЕС, които не са ни приели в Шенген…
Меглена Кунева обаче е права, когато твърди, че ако не знаеш къде отиваш, отиваш на грешното място. Затова на срещата тя поиска ясни политики в борбата с проблема за трафика на хора.
Тъй както се е засилила към свободната (все още) европейска зона на придвижване, Кунева със сигурност ще се озове на грешното място. Особено пък и ако Шенген се разпадне. Въпросът е накъде ще тръгнат вицепремиерката, а заедно с целия кабинет, та да се справят с трафика на хора и особено с прехвърлянето на нелегални бежанци през територията на страната ни.
О-о-п, забравихме, че това е въпрос, който може да се интерпретира като опит за дестабилизация на управлението във време на финансова и бежанска криза. Но какво да се прави, след като вицето Кунева и колегата й Румяна Бъчварова са седнали на противоположните краища на лодката – на носа и на кърмата и току сочат в различни посоки, сякаш не са си говорили от години.
Кунева например гълчи, че не сме приети в Шенген, и по тази причина ни куца криминалистичната работа по идентификация на престъпниците. Това че не сме част от Шенгенското пространство не ни помага, не разменяме ДНК информация за престъпниците, както го правят шенгенските страни, каза по време на срещата тя. И е твърда като гранит: искаме повече и можем повече.
А от носа на управленската лодка другият вицепремиер и вътрешен министър Румяна Бъчварова буквално преди броени дни би отбой за приемането ни в Шенген. Това пък се случи на друга важна среща – на Международната министерска конференция за противодействие на тероризма в Дунавския регион. Тя обяви, че засега ни е достатъчно това, че на последното заседание на Съвета по сигурност и вътрешен ред вътрешните министри на страните членки на ЕС са приели юридическо становище, според което външните граници на България, Румъния, Хърватска и Кипър са външни шенгенски граници. "Охраняването на границите следва шенгенските стандарти. България не се е отказала от прилагането на тези правила", заяви Бъчварова. Тя уточни, че България разбира ситуацията в Европа в момента и е по-важно страната ни да изпълнява задълженията си, отколкото да настоява за гарантиране на допълнителните права, които биха имали гражданите ни, ако сме в Шенген.
Какво разбираме от изявленията на Кунева и Бъчварова? Вицето по координация на европейските политики иска да сме в Шенген, та да си решим проблемите с ДНК-идентификацията на престъпниците и трафика на хора – все проблеми на вътрешното министерство, начело на което е Румяна Бъчварова. А самата Бъчварова, на чиито плещи тежат вътрешните дела, е склонна да съжали нагазената от бежанци Европа и да й прости това, че не ни е допуснала в Шенген – грижа на вицето Кунева, чийто ресор са европейските политики и борбата с пустата корупция, заради която досега не ни пущаха в свободната европейска зона.
Очевидно ангажирани да пудрят секторите и политиките си, вицепремиерките ни се държат като кифли във фризьорски салон. А нормално мислещите се питат защо тези две жени не седнат, пък да си поговорят като хората и сетне да ни кажат накъде отиваме, и няма ли да се озовем на грешното място?
