Целият финансов сектор ще бъде в плен на оценката на активите до края на септември. Не само на банковите, но и на небанковите финансови институции. Защото и за тях се готви същият тест. Който ще бъде и заверка за стабилността на финансовия сектор. Но тя ще премине. А след това? Председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов подчерта, че големият въпрос за финансовата система не е оценката на активите, а какво ще се случва след нея? "Ако през миналите няколко години в банковия сектор са допуснати практики, които не се вписват в т. нар. разумно банкиране, тези практики трябва да се изчистят. Но оценката свършва през септември и после? Другата година пак ли ще правим такава оценка? Аз съм бил в банковия надзор и знам, че ако искаме да имаме стабилна банкова система, трябва да имаме един перманентен, настойчив, уверен, силен и подкрепен от политиците банков надзор. Само така, без много шум, банковата система може да бъде стабилна", обясни Андронов. Но дали някой го чу? Повечето от средствата за масова информация не дадоха такива признаци. Трудната работа за надзора наистина започва след стрес-тестовете. Причините за това са няколко. За осъществяване на перманентен силен контрол върху банките е необходимо БНБ и по-специално банковият надзор да имат безспорен и абсолютен авторитет. Ще рече, че когато надзорът разпореди нещо на която и да е банка, мениджърите и акционерите й да го изпълняват без всякакви уговорки и дори през ум да не им минава да се пазарят, да се ослушват и да се опитват по някакъв начин да се противопоставят на наложените им предписания и мерки. Политиците и всякакви държавни органи пък трябва да се въздържат да се намесват или да критикуват работата на банковия надзор. А още по-малко да се опитват да изземват функциите му или да му връзват ръцете. Това се отнася особено до прокуратурата и до политическите й покровители. Ролята в случая с Корпоративна банка и при обезглавяването на надзора и сриването на репутацията му бе повече от притеснителна.
Съществуват ли в момента условия надзорът да получи възможност да бъде нужният
безапелационен съдник и пазител на банковата стабилност
Практиката напоследък подсказва, че това ще се случи много трудно. Причините за такива съмнения са няколко. На първо място, ситуацията от гледна точка на налагането на надзорни мерки в момента е коренно различна в сравнение с преди няколко години.
Преди влизането на България в Европейския съюз решенията на надзора не подлежаха на съдебно обжалване. Това изигра важна роля за налагането му като безспорен авторитет, какъвто той бе преди случая с КТБ.
Сега всички надзорни мерки могат да се обжалват. Банките и преди знаеха за тази възможност. Някои от тях дори се опитваха да се възползват от нея. Но безуспешно, защото авторитетът на надзора като единствена институция, занимаваща се с банковата стабилност, бе безспорен и безапелационно се подкрепяше от съда. Сега не е ясно дали съдебните органи ще оказват такава подкрепа. Пример: между апелативните съдилища вече трета година се размята жалба на акционерите на една банка срещу наложената им от надзора забрана да упражняват правата си за определен срок от време. Самият факт, че решението по този спор се протака така, говори, че съдиите очевидно не са убедени, че трябва да застанат зад гърба на надзора. А тази сдържаност може да се задълбочи, ако Конституционният съд приеме искането на Върховния касационен съд да обяви за противоконституционни онези законови текстове, заради които акционерите и мениджърите на КТБ не бяха допуснати като страни по делото за несъстоятелност на банката.
Не бива да се забравя и един друг факт. От март 2014-а
БНБ вече е ограничена в правата си
да въвежда национални надзорни рестрикции върху банковия сектор, даже ако са съобразени със специфичните рискове на нашата икономика и държава. Например рискът банките да бъдат затруднени да събират своите вземания заради политическа намеса, неустойчиво законодателство и неефективна съдебна система. Да не забравяме фиктивните фалити, чрез които много недобросъвестни бизнесмени се опитваха и се опитват да мамят своите кредитори? А непрестанните опити на една или друга политическа сила да отнеме от банките възможността бързо да събират своите вземания? Всичко това повишава риска за банките, а БНБ вече не може да въведе допълнителни мерки за ограничаването му. След приемането на европейския Регламент за оценка на риска и капиталова адекватност тя дори не може да налага по-категорични параметри за
провизиране на проблемните кредити
– при влошаване на финансовото състояние на длъжника да се изисква 10% провизия дори ако кредитът се обслужва редовно. Сега дали един кредит е провизиран коректно се решава не от БНБ и от банковите регулации, а от одиторите на банките. Проблем е и с констатирането и налагането на надзорни мерки над кредитите, дадени на свързани лица. Защото, както се видя, не е достатъчно да се контролира капиталовата свързаност. Много по-важно е да се контролира бизнес свързаността, но няма ясни законови норми, определящи какво точно се има предвид под това понятие. И тогава всяка надзорна мярка на БНБ, наложена заради бизнес свързаност на кредитополучателите, става атакуема в съда. А ако той не стои безапелационно зад решенията на БНБ на принципа, "след като надзорът е казал така, значи трябва да се направи", контролът на БНБ над банките ще бъде силно затруднен.
Не на последно място, изключително важна за ефективната работа на надзора е
политическата подкрепа
Всякакви популистки опити – а такива има постоянно, за ограничаване на правата на кредиторите в полза на една или друга обществена или бизнес група, са удар върху стабилността на банковия сектор и върху надзорните функции на БНБ. Подобен ефект имат и политическите дебати по повод на професионализма на ръководството на БНБ, ефективността на надзора и други подобни теми, към които депутатите показват изключително голяма привързаност.
Срещу ефективността на надзора ще работят и различни инициативи за промени в законите, по които работи Централната банка и цялата банкова система, както и неглижирането на позицията на БНБ и на Асоциацията на банките при въвеждането на различни европейски правила и директиви засягащи финансово-кредитната система. Поведението на политиците е много важно и в една друга сфера – когато се наложи политическа подкрепа за действията на надзора в екстремна ситуация, тя да се дава безапелационно.
Държим да припомним, че банкови фалити е имало и ще има. Неслучайно в последния документ на Базелския комитет за банков надзор от 2012-а изрично се подчертава, че въведените от него международни правила за оценка на риска и формиране на капиталовата адекватност трябва да способстват за по-голяма стабилност на банковите системи. Но не са гаранция, че нови банкови фалити няма да има. Това трябва да стане ясно един път завинаги на българските политици. Дали те ще разберат тези няколко простички истини и ще осигурят възможност на банковия надзор да си върне авторитета на единствен съдник в банковия сектор? Малко вероятно е…
