По принцип – ще можем да гласуваме електронно. Само че не на предстоящите президентски избори. Най-вероятно няма да го направим и на следващите парламентарни, когато и да бъдат те. Но ще стане – някой ден, в далечното необозримо бъдеще. Когато сигурността за тайната на вота и невъзможността да се манипулират данните се стори достатъчна на депутатите. Ако някога изобщо се случи…
Това всъщност е резултатът от решението на Народното събрание, гласувано в четвъртък (21 януари). След тричасово чесане на езиците от парламентарната трибуна депутатите на практика се подиграха с желанието на над 1.8 млн. българи, които поискаха да могат да гласуват от домашните си компютри. Парламентаристите ги подкрепиха с половин уста, колкото да могат да се похвалят, че са напредничави и модерни. А после отложиха въвеждането на дистанционния вот за неизвестен период от време: както стана ясно от дебатите, най-оптимистичният вариант за това е три години, а най-песимистичният – никога.
Всъщност председателят на БСП Михаил Миков беше абсолютно прав, като каза, че с това решение всъщност… не се решава нищо. С него просто депутатите се "присламчват" към мнението на избирателите, но без да се съобразяват и да се обвързват с него. Така единствената полза от тричасовото напъване на ораторите, излъчвано пряко по телевизиите, беше фактът, че дебатът "за" и "против" електронния вот най-сетне се състоя. И че политиците най-сетне се включиха в него, макар че това трябваше да се случи още в кампанията преди провеждането на допитването до народа.
Да припомним, че на 25 октомври 2015 г. бе проведен референдум с един-единствен въпрос: да бъде ли допуснато дистанционно електронно гласуване у нас. Въпреки че не надхвърли необходимия праг на активност от предишния парламентарен вот, референдумът все пак събра над 20% от гласовете на избирателите. А повече от половината от участвалите в него, или общо 1 883 411 души, гласуваха с "да".
В този случай, според закона, в тримесечен срок парламентът трябваше да вземе решение. Първоначално депутатите затънаха в спорове откога трябва да се брои срокът: дали от датата, на която ЦИК обяви резултатите, или от датата на провеждането на референдума. Но в крайна сметка в четвъртък (21 януари) парламентът успя да се вмести и в двете възможни "крайни дати".
Решението, с което Народното събрание уж застана зад идеята за електронния вот, бе прието със 136 гласа "за" – на депутати от ГЕРБ, от ДПС и Реформаторския блок, от АБВ и БДЦ. А БСП, "Атака" и патриотите гласуваха против. А всъщност решението само принципно "подкрепя възможността" да се гласува електронно. Но забележете: "при разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи".
Да оставим настрана, че струпаната помпозност в последната фраза я прави на практика безсмислена. По-важно е друго: че гаранция за пълна сигурност срещу хакерски атаки и манипулации на електронните данни всъщност никой и никъде в света не може да даде. Камо ли да я опише в закон – достатъчно е да си спомним, че съвсем неотдавна хакнаха даже информационните масиви на Пентагона. Така че, преведено на прост език, това означава, че електронното гласуване ще почака дълго, ама много дълго. А може и никога да не ни се случи – въпреки референдума.
Така или иначе, до края на февруари парламентарната правна комисия ще обсъди и ще приеме на първо четене всичките осем постъпили законопроекта за изменение в Изборния кодекс, а и предложенията, които тепърва ще влязат. Комисията обаче ще има задължението само да разгледа и анализира възможностите за електронно гласуване – без ангажимент да ги приеме. След което поправките в кодекса ще бъдат предложени на депутатите за гласуване през април. Само че тогава законопроектите няма да съдържат и ред за въвеждането на електронен вот. А ако все пак за парлама нещо подобно стигне до гласуване – то със сигурност няма да получи подкрепа. И това също стана пределно ясно по време на дебатите в четвъртък.
Първо, защото хората от ДПС бяха категорични, че ще допуснат електронен вот само ако са убедени в неговата сигурност. А това им дава възможност във всеки един момент да се "измъкнат" и да гласуват против въвеждането на дистанционното гласуване. Впрочем, депутатът Четин Казак си го каза в прав текст: "Едно е да искаш, друго е да можеш. Приемаме някога да се въведе електронно гласуване, но при гарантиране на електронните системи."
Представителите на ГЕРБ също надали ще бъдат единодушни. От дебатите се подразбра, че управляващата партия никак няма да бърза с реалното въвеждане на електронното гласуване: това може да стане "след 2-5-10 години", както поясни от трибуната Цветан Цветанов.
Гласовете на Реформаторите, на АБВ и БДЦ пък няма да стигнат доникъде. А всички други са дори само "принципно" против. Отлагането на същинското приемане на електронния вот, пожелано от 1.8 млн. българи, обаче означава само едно: че на депутатите изобщо не им пука какво иска суверенът и че пак ще си направят така, както си решат. Толкова.
А иначе можем дълго да си говорим за народовластие. Пък може и да го усетим. Ама друг път!
