Родители нахлуха в класна стая на столично училище и набиха десетокласничка по време на учебен час. Причина за агресията е скандал между ученици, съобщиха завчера от МВР. Първо си казах: "В днешно време често се случва". Открих любопитното единствено във факта, че става въпрос за моето училище. После проследих фактологията и установих, че родителите са прави.
Конфликтът започнал ден по-рано, когато група ученици накарали момче да прави физически упражнения против волята му, а то се оплакало вкъщи. Това си беше закон в казармата, но както знаем, в демократична България място за казарма няма. Вбесен от унизителното посегателство, бащата на момчето защитил сина си на място, като отвъртял звучен шамар на момиче, посочено единодушно като активен участник в инциирането на физзарядката. Тук вече оцених подобаващо новината с: Един баща на място!
В същото време чета за поредната иновация в родното образование. Просветният министър Тодор Танев лансира идеята учителите да преподават история… без учебници. Подписал дори вече и заповед, в която "да се опише възможността за започване на обучението с една особена форма – без учебници". В полза на революционната форма Танев приведе солидния аргумент, че като ученик в софийската Първа английска гимназия имал учител, който никога не използвал учебници.
Тук вече ми стана интересно. Но не заради обърканите му обяснения за проблемите с учебниците след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. То управниците са се оплели във всички посоки. Дори за детските ваксини не могат да се разберат разрешени ли са за употреба, след като са вече употребени? Но специално за Танев у мен възникна въпросът дали е минал без учебници само като гимназист. Или е продължил по този начин и в университета.
Замислих се и в друга посока. Понеже все говорят за избор и алтернативност, какво пречи да реформират образованието възможно най-радикално, като премахнат и учителите? Става без учебници – а защо не и без учители?! Убеден съм, че Танев е в състояние да извади и такъв пример от школското си минало. Или от страната и чужбина – та нали е историк и образователен министър.
Неотдавна стана ясно, че просветната му концепция се развива с шеметно темпо. Покрай подготовката на новия буквар обяви, че първокласниците ще учат азбуката по нов начин. Нямало да учат първо гласните, а после съгласните, както досега. Щели да ги учат заедно в срички. И вместо да смятат числата от 1 до 10, ще смятат от 10 до 100 само десетици. В перспектива азбуката вероятно ще се изучава отзад-напред, десетиците ще преминат в стотици или хилядарки. Традиционното тук е само обещанието му, че стихотворението "Аз съм българче" ще остане в буквара.
Нещо, което не е сигурно с оглед на тезата му при представянето на рецензираната от него книга на турския премиер Ахмет Давутоглу "Стратегическа дълбочина". Където изводът на министъра е, че "българите трябва да сме горди, задето сме били част от Османската империя и да не приемаме за буквализъм това, което до днес се нарича робство". Както и че българската история имала нужда от "спешна ревизация", а решението на народа и интелигенцията "да застанат зад Русия по времето на титаничната 1878 г." едва ли било най-правилното.
В тази връзка какъв ли ще е възпитателно-просветният ефект, след като започне и обявеното от Танев преподаване на историята "по нов начин"?
Но медиите да не тормозят министъра с въпроси за неговата оставка, а опозицията да не посяга на правителството с вотове.
Както каза Танев, "с тези въпроси съсипвате децата, съсипвате и майките и бащите, съсипвате и учителите и никой вече не ще да вярва на образователното министерство". Министърът поднесе и "ужасното" си съжаление и "мъка", че не създава новина в тази насока, стигайки до кардиналния извод, че "глупостта, изглежда, е някъде другаде, не в мене". Един министър на място!
