Народното събрание отхвърли в петък (22 януари) с 16 гласа "за", 66 "против" и 66 "въздържал се" предложението на независимия депутат Георги Кадиев платеният годишен отпуск да се увеличи с пет дни и да стане общо 25 дни.
Идеята разпали бурни страсти в пленарната зала. Кадиев, който беше изключен от група на БСП, изрази разочарование, че само девет от бившите му съпартийци са го подкрепили. "Очаквах друго за една типично лява мярка", обяви след гласуването народният представител. Според него промените са необходими заради високото ниво на стрес на работното място. За сравнение, годишният платен отпуск в Австрия, Франция и Малта е 25 дни.
Лидерът на левицата Михаил Миков изтъкна, че повечето почивни дни ще доведат до съкращения. Румен Христов от Реформаторския блок пък коментира, че подобна поправка ще убие бизнеса, който сега прохожда. Патриотът Димитър Байрактаров определи предложението като популистко и опасно за икономиката. По думите му то ще струва 4 млрд. лв. на бизнеса и ще доведе до съкращаването на 150 хиляди работни места. "Пътят към ада е осеян с добри намерения, а това води към ада", категоричен бе Байрактаров. На което Кадиев му отговори, че ако сегашното положение води към рая, то той трябва да се разхожда с крила.
Дебатът засегна и отпуската на депутатите, която е 32 дни годишно. Независимият народен представител Велизар Енчев отново поиска по-малка ваканция, което ядоса "гербера" Красимир Велчев. Той обвини Енчев, че уронва престижа на Народното събрание, и му напомни, че народните избраници нямат право на неплатен отпуск и реално почиват само 32-33 дни, което било много по-малко от ваканцията на учителите или други административни служители. Председателят на парламента Цецка Цачева пък подчерта, че депутатите нямат фиксирано работно време, както били всички останали, наети на договор. И, представете си, "работели в избирателните си райони и в дните, които са обявени за ваканции". Странното е, че след това изказване на Цачева никой в Сградата на съединението не се разплака.
Парламентът одобри друга поправка в Кодекса на труда. С нея се дава възможност на малки фирми да участват в сдружения и да вземат участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество, надзора на Националния осигурителен институт и здравната каса. С промяната се намаляват критериите за представителност на работодателските организации и на синдикатите. Досега изискването към бизнес съюзите бе да обединяват браншови структури или предприятия с поне 100 хил. заети. С корекцията членовете трябва да са поне 1500 и да осигуряват 50 хил. служители, а ако са по-малко, осигурените в тях да са 100 хиляди.
Колкото до изискването за броя на синдикалните членове в профсъюзите, той се намалява от 75 хил. на 50 хил. души.
