Правителството трябва да ускори процеса по приемане на еврото. Това се казва в доклад на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК). Според бизнес организацията България не трябва да се бави повече решението за присъединяване към общата евровалута и дори предлага графици, в които това да стане. Бизнесът смята, че страната ни трябва да влезе още от 2017 г. в Европейския банков съюз и в "чакалнята" за еврозоната ЕРМ ІІ, а от 2019 или 2020 г. да приеме еврото.
Като подходящ краен срок за вземане на важното решение от организацията посочват края на юли, тъй като тогава се очаква да приключат т. нар. стрес тестове на търговските банки, да бъде изяснен статутът на Великобритания в ЕС и евентуално съгласувани и приложени общи решения спрямо миграционната криза в ЕС.
Забавянето на това решение ще генерира допълнителни рискове за необходимата външнополитическа подкрепа, което ще доведе до отслабващ външен и вътрешен натиск върху изпълнителната и законодателна власти за предприемане на ключовите реформи, влошаване на перспективите за дългосрочен растеж, постигане на обрат на пазара на труда и продължаващата демографска и емиграционна катастрофа, предупреждават от БСК.
Всяко по-нататъшно забавяне на присъединяването на България към еврозоната, независимо от предизвикалите го условия, действия или бездействие на изпълнителната и законодателна власт, ще влошава достъпа до финансиране, конкурентността на българските предприятия, макроикономическа стабилност, перспективите за дългосрочен растеж, възможностите за постигане на обрат на пазара на труда и в продължаващата демографска и емиграционна катастрофа, посочва от организацията. Според бизнеса нейни представители трябва да бъдат включени в съставите на експертните групи, занимаващи се с подготовката на страната ни за еврото.
От БСК припомнят, че влизането в общи банков съюз, механизмът ЕРМ ІІ, а после и в еврозоната ще доведе до намаляване на транзакционните разходи и на общия системен риск за банковата система. Ще се улесни рефинансирането на банковия сектор, Европейската централна банка ще се включи като "кредитор от последна инстанция“, ще има допълнителни гаранции за банковите депозити, ефективен външен регулаторен натиск и повишаване на доверието върху банковия сектор.
Ефектът ще е намаляване на общото ниво на лихвите – по кредитите, държавния дълг, улесняване на достъпа до финансиране, в частност – на малките и редни предприятия, по-ниски минимални задължителни резерви на банките. Очаква се ръст на преките чужди инвестиции и общата инвестиционна активност, също така засилена конкурентоспособност, улесняване на структурните промени и повишаване на иновативния потенциал на предприятията.
Организацията отчита и възможните рискове от влизането на страната ни в еврозоната. Сред тях са засилване зависимостта на българската икономика от дългосрочния и краткосрочен цикъл на функциониране на икономиката на еврозоната, вкл. "уеднаквяване“ на условията (средата) за подем или за нестабилност, рецесии, дългови кризи. Друга опасност е ограничаването на националния суверенитет и увеличените възможности на по-големите държави членки на ЕС в Еврозоната за допълнителен икономически и финансов натиск, зад който могат да стоят влиятелни обособени корпоративни, а не общи интереси на ЕС; Съществуват и рискове, предизвикани от забавените структурни реформи, неефективна бюджетна политика, оздравяване на банковия сектор, и присъединяване към Шенгенското пространство, посочва организацията, смятат от БСК.
Половинчатите и забавени промени в пенсионната система, здравеопазването и други ключови сфери ще оказват натиск върху фискалната стабилност и поддържането на съответствие с критериите от Маастрихт, отдалечавайки възможността за влизане в еврозоната и постигане на обрат за догонващ икономически растеж, посочва още стопанската камара.
Като аргумент стопанската камара цитира проучване на Евробарометър от май 2015 г., според което в седем държави-членки на ЕС (България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) най-голяма е подкрепата за влизане в Еврозоната в Румъния – 68%, при обратни нагласи в Чехия и Полша, където съответно 70% и 53% от анкетираните не желаят да приемат еврото. В България 75% от анкетираните считат, че страната ни не е подготвена да влезе в Еврозоната, но 55% (увеличение от 4 пункта спрямо 2014 г.) подкрепят влизането в Еврозоната. Значителна част (36%) смятат, че това трябва да бъде отложено към 2019-2020 г., 12% залагат на дата след 2020 г., а според 2% от българите, страната ни никога няма да влезе в Еврозоната. Намалява делът на анкетираните в седемте страни, които смятат че приемането на еврото ще има позитивен ефект върху икономиката на страната им – общо 41%, с 3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 г. Съответно – с 3 процентни пункта (до 53%) се повишава броят на анкетираните, които посочват, че еврото ще се отрази негативно на развитието на страната им. Тенденцията у нас е обратна – с 4 процентни пункта (до общо 40%) расте делът на хората, които смятат, че приемането на еврото ще се отрази благоприятно на страната.
По-ново проучване от януари тази година, на "Галъп интернешънъл" сред 14 страни членки – Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Холандия, Румъния, Испания, Швеция и Великобритания показва, че българите подкрепят членството в ЕС, но не желаят еврото. България е сред най-големите привърженици на ЕС, показва изследването, но 74% от анкетираните българи не искат въвеждането на еврото и предпочитат да запазят националната валута, вероятно заради опасенията от промяна на фиксирания курс на лева.
