"Общественото доверие в българската съдебна система не е високо. Очакваше се комисията по професионална етика да следи за безупречния интегритет на магистратите, но ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет. Поради това му е трудно да разсее продължаващите съмнения за политическо влияние върху решенията му. В резултат на това ВСС не се възприема като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система спрямо изпълнителната и законодателната власт…."
Спомняте ли си тези изречения? Едва ли, защото те са отпреди две години – от доклада на Европейската комисия за състоянието на нашата съдебна система, огласен в началото на 2014 година. Но звучат безкрайно познато, нали? И тогава, както и сега видните политически деятели в държавата, а барабар с тях и висшата съдебна номенклатура скочиха като ужилени и се направиха на обидени. Впуснаха се в протяжни обсъждания, в писане на мерки и в приемане на екшън планове. В крайна сметка всичко това потъна в някакви чекмеджета, където си престояха с години.
Така стигнахме до последния доклад – от този януари. В него констатациите са просто същите, същите са и шамарите по "независимата" ни съдебна власт. Същите са и посочените виновници. А фактът, че евроекспертите не са копирали пасажа дословно и в следващите си доклади, е вероятно плод единствено на доброто им възпитание и съвест.
И какво се случи?
Първо, членовете на Висшия съдебен съвет се наспаха и отпочинаха след инфарктната седмица, в която само който не се сети, той не им поиска колективната оставка. Но за пред народонаселението обясниха, че това време им е било нужно, за да четат и да мислят по доклада.
После, чак в сряда (3 февруари) се събраха да го обсъдят. И си спретнаха една безумна говорилня, в която участниците се надпреварваха да търсят виновни навсякъде другаде – в законодателната власт, която не приемала промените, в съдебния закон, в бившия правосъден министър, че дори и във вещите лица. Само не и в себе си.
Нещо повече – ВСС дори намери с какво да се похвали: "Откроено бе, че в доклада са отчетени и успехи на Висшия съдебен съвет като мерките за преодоляване на проблема с натовареността на магистратите, въвеждането на централизирана система за случайно разпределение на делата, създадената норма за измерване на натовареността на магистратите и други", написа ВСС в бодряшко съобщение до пресата след обсъждането на констатациите на евроекспертите.
В крайна сметка, макар и след четиричасовото преливане от пусто в празно, членовете на съвета така и не успяха да стигнат до обща позиция по доклада, нито да я приемат – отложиха това за следващото си заседание след седмица. Но поне сколасаха да се обединят около "извода, че най-важната препоръка в доклада е институциите, включително и ВСС, да въведат и да спазват ясни стандарти за назначенията, за дисциплинарните производства и при реформата на съдебната карта". Като че ли това не го пише поне в три доклада подред.
Очевидно е, че позицията на съвета, която се очаква да бъде приета в четвъртък, освен купищата празни приказки, европейски клишета и кухи обещания, ще съдържа и една добре премерена доза обида заради неоценените в достатъчна степен "титанични усилия" на ВСС да реформира съдебната система. Ще се приемат и "мерки за изпълнение на препоръките на ЕК", които ще се включат в поредния "екшън план". С което темата "доклад" ще се изчерпи. Така беше и миналата година, а и още по-миналата, и преди това.
След което всичко си остава все същото…
