Депутатите приеха единодушно на първо четене промени в Закона за културното наследство. Промените имат за цел да улеснят ремонтирането, но и събарянето на сградите, които са паметници на културата. Предложението е внесено от 17 народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт начело с Красимир Велчев от ГЕРБ.
С промените се цели ускоряване на процедурата по реставрация и консервация на паметниците на културата, която в момента отнема понякога години. Ефектът е увреждане и дори разрушаване на паметниците, мотивират се вносителите.
Новите текстове дават възможност на местната власт в София, Пловдив и Варна да издават становища, вместо Националният институт за недвижимо културно наследство. Те ще могат да преценяват допустимите намеси по сградите, обявени за паметници на културата и ще имат правото да назначават експерти, които да работят на щат в нея. Решенията ще се взимат от най-малко трима чиновници, които да дават необходимата оценка при инвестиционни намерения и намеса при даден паметник на културата – тоест дали и как той да бъде ремонтиран, достроен или направо съборен.
Според вносителите това се налага, защото капацитетът на института е много малък и понякога излизането на становище по даден проект се бави с години, а това създава проблеми на местната власт и дори възпрепятства извършването на аварийни дейности.
Въвежда се и принципът на "мълчаливото съгласие" в случаите, когато в установения от закона срок от два месеца от датата на постъпване на съответната документация, проектите не са съгласувани чрез предоставяне на писмено становище и заверка с печат върху графичните материали, реши парламентът.
Според вносителите целта е да се ограничи бездействието на администрацията и възможностите за корупция.
В момента единствено Националният институт за недвижимо културно наследство има право да дава становища по преписките за реставрация и консервация на паметниците на културата, които са около 40 хиляди. При натоварения и ограничен състав от 45 души това забавя обработването на документите не с месеци, но и с години.
Според Вили Лилков от Реформаторския блок промените няма да помогнат за запазване на културното наследство. Според него необходимо е засилване на капацитета на Националния институт. "Мълчаливото съгласие е най-неприложимо, когато се отнася до културни ценности, защото е много лесно да се мотивира общински чиновник да бездейства", допълни Лилков.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ смята за уместно в случая въвеждането на мълчаливото съгласие, защото на практика сега има неработеща процедура. Във възможно най-кратък срок хартиеният регистър на недвижимите културни ценности трябва да стане електронен и публичен, каза Кирилов.
