Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Заложете на сигурните активи! Това са държавните ценни книжа на страните с първокласен кредитен рейтинг – САЩ и Германия. Сигурни са и благородните метали, чийто блясък рядко потъмнява от пазарната конюнктура, каквото е златото.
През последната седмица щатските 10-годишни книжа поскъпнаха с 80 цента, а германските им събратя – с цяло евро. Златото пък поскъпна с близо 40 долара и достигна ценовите равнища от края на октомври миналата година.
За случващото се през седмицата виновна, естествено, е глобалната икономика. Тя се представя по-слабо от очакваното и инвеститорите и дилърите бяха обзети от страх, затова заложиха на сигурното.
Супер Марио загатна за световна конспирация, целяща инфлацията в глобалната икономика да бъде държана на ниски равнища, което въобще не се нрави на председателя на ЕЦБ. Той заплаши с ответен удар, което означава още по-голямо намаление на основната лихва в еврозоната от сегашното й ниво, на което банката приема евро на депозит – минус 0.3 процента. Той даде да се разбере, че най-вероятно ще има разширение и на програмата за количествено улеснение на банките от сегашните 1.5 трилиона евро.
Потенциалните виновни за свалянето на доверието в нововъзникващите пазари си остават Гърция и Венецуела. Политическата несигурност в южната ни съседка започва да взима превес. Венецуела пък разчита особено много на природното си богатство – нефта, и най-вероятно съвсем скоро ще изпадне в невъзможност да обслужва държавните си дългове. Основната причина за което е фактът, че цената на нефта е прекалено ниска и не може да покрие твърде високите й производствени разходи.
Масло в огъня наляха данните за голяма швейцарска банка, които показват най-голяма отчитана загуба за последните три години. Това автоматично допринесе за вдигането на рисковите премии, начислявани на книжата. Това означава покачване на доходността им и сваляне на цената им.
Точно това се случи и с българските държавни еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Цените на книжата ни с падежи 2035 г. , 2027 г. и 2024 г. се понижиха с по около 20 евроцента. Доходността им пък се повиши с по 2 базисни пункта и достигна съответно 3.85%, 2.8% и 2.37% на годишна база.
Вътрешният вторичен пазар, който беше съживен като с електрошок преди седмица, когато на първичния пазар бяха реализирани 10.5-годишни ДЦК с номинал 200 млн. лв., отново изпадна в клинична смърт.
Реални сделки с държавни облигационни емисии липсваха. Първичните дилъри индикираха готовност за сделка с книжа със срочност 10.5 години при 2.6% годишна доходност и за книжа с остатъчен падеж 7 години и 5 месеца при 1.8 процента. Но до сделка така и не се стигна. По-късите срокове се котираха съответно при 0.8% за 5-годишните ни книжа и 0.4% годишна доходност за 3-годишните остатъчни срокове. Дилърите ни депозираха готовност да осъществят сделка с 2-годишни книжа при 0.2% годишна доходност и 0.07% за едногодишна държавна книга.
Още отсега първичните дилъри на ДЦК, които са измежду банките ни, както и техните клиенти, пенсионните фондове и застрахователните дружества са в трескава подготовка за предстоящия аукцион на ДЦК. Министерството на финансите е заявило готовност да повери на Българската народна банка провеждането му на 15 февруари, като на него да се предложат 200 млн. лв. номинал от облигационна емисия книжа с падеж след три години.
