Кирил Иванов
инвестиционен консултант
Живеем в интересни времена! Едва ли това е първият път, когато четете това твърдение, но това може би се дължи на факта, че все още има какво силно да ни изненада. И докато според друго твърдение "всяко ново нещо е добре забравено старо", в момента централните банки са се обединили зад каузата да експериментират с всевъзможни иновации. Може би нямаше да е зле икономиката да изчака в позиция "пауза" адаптацията на финансовата литература към новите реалности – например дисконтиране на парични потоци с отрицателни лихви. Или защо не активи (забележете НЕ пасиви), които по презумпция ще докарат загуба (ако човек е голям късметлия, загубата ще е умерена, ако ли не – ще се наложи изцяло да забрави за вложението си). Финансовият инженеринг не се спира пред реалните ограничения на терминологията и все по-често се говори за "отрицателна ДОХОДНОСТ", което е нещо като дървено-желязо, но по-завоалирано.
В момента тънката нишка, която крепи и малкото останал оптимизъм по финансовите пазари, е обещанието на централните банкери да направят "каквото е необходимо", с което за пръв път прекрачваме ограниченията на икономическите закони, зачеркваме понятието "рецесия" и потегляме в посока постоянно, стабилно и, разбира се, повсеместно благоденствие. Изглежда, голяма част от инвеститорите силно се съмняват в "мантрите и заклинанията" на банкерите, още повече когато икономическите данни от цял свят показват "малко" по-различен развой. "Силната хипноза" от своя страна успява да задържи голяма част от портфолио мениджърите на "бича територия", най-малкото поради липсата на реални алтернативи.
Създалата се несигурна среда отново подкрепи тенденцията на засилена волатилност (резки отклонения на цените и в двете посоки) и за поредна седмица инвеститорите по цял свят приличаха на ненаситни "фенове", попаднали в увеселителен парк. Тук е моментът да спомена какъв късмет има БНБ покрай ограниченията на т.нар. валутен борд – родната централна банка не може да сгреши (в буквалния смисъл на израза), докато през изминалата седмица членове на Фед (американската централна банка) трябваше да се потят и с половин уста да признават, че "вероятно са допуснали грешка с увеличаване на лихвата през месец декември".
На този фон "БФБ-София" продължи да е като "котва на стабилност". Българският капиталов пазар като цяло се движеше плавно, макар и в леко негативна посока, с изключение на преобладаващата част от компаниите, инвестиращи активите си в недвижими имоти, т.нар. АДСИЦ, които се разменяха на "зелена територия". Сред "шампионите" в поскъпването за седмицата беше "Трейс груп холд". Книжата на инфраструктурната компания прибавиха над 5% към стойността си – до близо 6 лв. за дял. До голяма степен оптимизмът по позицията беше засилен от отчетения 80% ръст на неконсолидираната годишна печалба за миналата година – до 20.7 млн. лева. Неконсолидираните приходи от продажби се увеличават със завидните 77% – до 238 млн. лева.
Добри новини излъчи и "Софарма". Фармацевтичната компания успява да отбележи 40% ръст на продажбите си през януари на годишна база. В това число продажбите на вътрешния пазар се покачват с 2%, а тези за износ с цели 99 на сто. Въпреки "благите" вести книжата на "Софарма" поевтиняха за седмицата с близо 2% – до около 2.60 лв. за дял. С най-голяма част от капитализацията си, макар и при относително ниска ликвидност, се раздели "Индустриален холдинг България". Книжата на бившия приватизационен фонд се "смъкнаха" с над 9% – до 0.80 лв. за брой.
Акциите на по-ликвидните публични банки успяха да се задържат около "нулата" въпреки международните турбуленции. Централна кооперативна банка беше като "залепена" за ключовото, номинално ниво от 1 лв. за дял. Първа инвестиционна банка не успя да зарадва инвеститорите със солиден ръст на финансовия си резултат за 2015-а, който на практика бележи близо 60% спад – до 12.69 млн. лева. Въпреки това акционерите на трезора реагираха хладнокръвно и акциите се търгуваха почти без изменение около 2.20 лв. за един брой.
