Раздаването на пари от бюджета за саниране на панелни блокове върви с пълна пара и предвидените за целта 1 млрд. лв. вече са на привършване. Оказва се обаче, че не всичко е било доизкусурено, както трябва и в системата зейват сериозни пропуски. Витаят и подозрения, че някои изпълнители бъркат повече, отколкото им се полага, в каца с меда, но това може да се докаже единствено с одит на Сметната палата, а той отнема месеци.
Каква е равносметката досега? Преди дни министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви, че милиардът за безплатното обновление на българските домове се е поизчерпал. С него ще бъдат санирани 2000 сгради, или средно за всяка една ще се изразходват по 500 хил. лева. Най-много жилища са одобрени в област Бургас – 245, следвана от областите Благоевград, Хасково, София, Пловдив и Стара Загора.
Разбира се, подобни сметки са като в оная приказка, дето средностатистически
всички ядат свинско със зеле
– ама за едните е свинското, а за другите зелето. Типичен пример е последната обявена обществена поръчка за саниране на пет панелни блока в Бургас. Общата сума, предназначена за тях, е над 13.724 млн. лв. (без ДДС), само че лъвският пай от 4.162 млн. лв. е предвиден за бл. 63 в ж.к. "Славейков". Панелката е осеметажна с осем входа, построена е през 1976-а и оттогава не е ремонтирана. С тези средства ще трябва да се ремонтират общо 15 709 кв. м разгърната застроена площ. Или средно на квадрат цената излиза малко над 264 лв. без ДДС. Това е вторият блок в Бургас, чиято прогнозна стойност надхвърля 4 милиона. В друга обществена поръчка същите пари бяха заделени за блок 19 – пак в ж.к. "Славейков".
За сравнение, ремонтът на сграда в Стара Загора – бл. №100, намиращ се на ул. "Ген. Гурко" и включващ шест входа и 115 самостоятелни апартамента, е оценен на 2.484 млн. лв. (без ДДС). Разгърнатата застроена площ в този случай е 11 692 кв. м, така че ремонтните дейности ще струват средно 212.45 лв. без ДДС на квадрат. В Кюстендил пък за 16-етажна жилищна сграда с един вход, строена през 1979-а и с разгърната площ от над 6971 кв. м, са предвидени 651 267 лв. – или по 93.41 лв. на квадрат.
Ясно е, че всяка сграда си има особености, различна степен на амортизация и т.н., но при все това в различните общини има много сериозни
разминавания между обявените цени за саниране
Забелязаха ги и експертите в строителното министерство и в края на януари, със заповед на министър Лиляна Павлова, бяха наложени с 40% по-ниски пределни цени за тази дейност. При анализиране на изпълнените до момента проекти, както и на обявените обществени поръчки, били установени нарушения и слабости в процедурите за избор на изпълнители. При конструктивното обследване на сградите отделни общини правели опити да "пробутат" и основния им ремонт, и тяхното укрепване, въпреки че програмата е преди всичко за енергийна ефективност.
"Всеки лев, похарчен извън необходимото, ще лиши гражданите от възможност да се възползват от програмата и е нужно да се правят икономии. Ако установим пропуски, ще бъдем безкомпромисни. Затова ще има стриктен контрол. Целта е да няма разточителство", предупреди Павлова и посъветва кметовете да отменят търговете, които са изчислени по старите лимити. Справка в регистъра на обществените поръчки обаче показва, че засега не са много общините, които са се възползвали от тази препоръка. Единствено местните власти в Момчилград, Златоград и Долна баня са спрели процедурите си.
Изключително интересно ще е какво ще стане в Бургас предвид сериозните суми, които се наливат там за саниране.
Не по-малко любопитни са и кандидатите
за изпълнители. Като, да речем, софийската "ПСГ" АД. Тя е създадена през 2003-а под името "Проект груп" и тогава неин управител и собственик е 25-годишната Маргарита Донкова. Според публикации в медиите тя е бивша секретарка на Делян Пеевски по времето, когато оглавяваше младежкото НДСВ. При управлението на царската партия фирмата участва в приватизацията на няколко големи обекти като зала "Универсиада", комплекса "Тотошанс" в курорта "Златни пясъци" и Колодрума в Борисовата градина. Раздържавяването стана чрез създаването на съвместни дружества, в които бяха апортирани апетитните обекти и беше свързано с немалко скандали. След медийната шумотевица Донкова се оттегля от дружеството, което е преименувано и сега се управлява от Александър Николов, Мариела Николова и Светлин Радков.
Струва си да се обърне внимание и на "Мелаинвест и партньори", в което до 2009-а основен акционер бе бившият председател на федерацията по ММА Любен Джубрилов – обвиняем, че е тартор на организирана лихварска група, но впоследствие оправдан. Сега компанията се управлява от Николай Тодоров.
Сред кандидатите е и варненската "Хидрострой" АД, която се управлява от бившия общински съветник от ГЕРБ Николай Пашов.
Въпреки всички изтъкнати "дефекти"
работата ще продължи с пълна сила
Съвсем неотдавна правителството одобри държавни гаранции за два нови заема за общо 250 млн. евро, които ще получи Българската банка за развитие за финансирането на безплатното обновяване на жилищата у нас. До 100 млн. евро ще дойдат от германската "Кредитанщалт фюр Видерауфбау", а останалите 150 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа.
Тепърва в програмата за модернизация ще се включват и нови постройки, особено след като управляващите прибавиха към националната програма обновяването на 137 сгради, които не успяха да бъдат рехабилитирани по приключилата оперативна програма "Регионално развитие". Освен това за саниране вече ще могат да кандидатстват и по-малки панелки, както и тухлени блокове, проектирани преди 26 април 1999-а. Едно от условията е да са строени по индустриален способ – едропанелно жилищно строителство, пакетно-повдигани плочи, едроплощен кофраж, пълзящ кофраж и разновидностите им. Другото е да са на три или повече етажа и да имат най-малко шест до 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение.
Отделно от Националната програма за саниране до края на 2015-а действаше и проектът "Енергийно обновяване на българските домове", финансиран по оперативната програма "Регионално развитие" (виж таблицата). По част от сградите, обновени по тази линия обаче, вече се появиха някои дефекти. Живеещите в кооперацията на столичната улица "Загоре" 10 се оплакаха, че покривът им се е откъснал след ураганния вятър на 22 ноември миналата година. Но фирмата изпълнител отказала да отстрани нанесените щети с аргумента, че природните бедствия в контрактите със строителите обикновено се водят като "форсмажор" – непредвидени обстоятелства.
Блок 19 в столичния квартал "Захарна фабрика" също е кандидатствал и е бил одобрен за саниране. По договор се предвиждало обновяване на общата фасада – ремонт на лицевата страни на сградата, на покрива и на стълбищата, както и мерки за енергийна ефективност – подмяна на дограмата, на вратите и прозорците. Но хората се оплакаха, че при първия дъжд покривът е протекъл. Оказало се, че дъските и керемидите му изобщо не били подновени, а за ремонт на стълбището парите нямало да стигнат.
Министър Лиляна Павлова призна публично, че има изпълнители, които отказват да отстранят повредите след обновяването на сградите. По думите й в такива случаи има гаранция за добро изпълнение, която се използва, за да се отстрани проблемът.
