Нейно превъзходителство, посланикът на Кралство Белгия в България Аник Ван Калстър е в София от август 2012 година. Преди това е ръководила дипломатическите отношения на страната си с Албания, Косово, Македония и Обединените арабски емирства. Заемала е високи държавни постове в сферите на социалната политика, икономиката, търговията и международните отношения. За всеотдайната си работа е удостоена с множество отличия, сред които командор на Ордена на Леополд и рицар на Ордена на Кралство Белгия. Аник Ван Калстър е дипломиран магистър по ориенталистика и политическа социология. Съпругът й е доктор на социалните науки, имат три деца.
Ваше превъзходителство, кои са най-приятните и най-трудните предизвикателства, с които сте се сблъсквали в досегашната си дипломатическа кариера?
– Красивата страна на дипломацията е, че един посланик „покрива“ разнообразни сфери на дейност: политика, икономика, култура, консулски въпроси. Най-приятните моменти настъпват, когато успееш да постигнеш нещо, въпреки че шансовете за това са били минимални, и когато помагаш на хората да намерят общ език и да работят заедно. Спомням си например един много труден търговски спор, който имахме в Дубай през 2009-а. С моята решаваща намеса открихме компромисното решение и така спасих милиони евро на белгийското правителство, което бе гарант по сделката. Това бе много щастлива развръзка, още повече че бизнес партньорите в случая продължиха да работят заедно и по други проекти, след като постигнахме съгласие. Колкото до най-тежките моменти, те настъпват, когато се сблъскваш със страдащи хора, болести и смърт.
Споделяли сте, че в България се чувствате като у дома си. Трудно ли е за един белгиец да се адаптира към начина на живот у нас?
– За мен специално не беше много трудно, тъй като винаги съм се чувствала добре дошла във вашата страна. Освен това в България живеят щастливо немалко белгийци.
От бизнес кръговете обаче постоянно чувам оплаквания, че се сблъскват с корупция и шуробаджанащина при търговете за обществени поръчки. Те са обезпокоени и от факта, че върховенството на закона невинаги се спазва. През януари 2015-а излезе открито писмо, подписано от десет търговски камари и бизнес клубове, в което се изразяват опасения, че съдебната реформа ще бъде спряна. А правосъдието е алфата и омегата в едно справедливо съвременно общество.
В България сте от четири години, какво все още не можете да приемете и какво Ви допада най-много у нас?
– Като цяло харесвам живота тук. Едно от нещата, които най-много ми допадат, са българските народни танци. При всеки тържествен повод и по-възрастните, и младите излизат на дансинга и споделят удоволствието, че продължават българските традиции. Беше голямо предизвикателство да се опитам да танцувам неравноделните ви ритми – 7/8, 9/8 и 11/16, които бяха нови за мен. В негативен план това, което продължава да ме учудва, е толерантността към тютюнопушенето на публични места. За мен е почти невъзможно да бъда в стая, където хората пушат.
Вие сте полиглот, как се справяте с българския език?
– В началото почти всички думи на български, по-дълги от четири или пет букви, бяха много трудни за мен. С радост установих, че „мерси“ и „чао“ се използват често, и заложих на тях. Сега нещата са доста по-добре, но за съжаление нямам достатъчно време, за да навляза в дълбините на българския език.
Кои са приоритетите в двустранните отношения между България и Белгия и в кои сфери от икономическото, културното и политическото ни сътрудничество виждате най-голям потенциал за развитие?
– От много години насам Белгия е стратегически инвеститор в България. И въпреки че белгийският бизнес вече е представен много добре, смятам, че има потенциал за развитие. Трябва да се инвестира още повече, за предпочитане е двустранно, да се повиши търговският обмен. Така че определено имаме доста работа. Но и българските власти трябва да създадат подходящи условия това да се случи. Икономическият климат в Европа се подобрява и белгийските компании възобновиха интереса си към България. През пролетта се очаква наша бизнес делегация. В културната сфера си сътрудничим много добре, имаме и доста съвместни начинания в академичния сектор. Побратимяването между градовете Аалст и Габрово е прекрасен пример за двустранни отношения: сътрудничество в социалните дейности, в медицината и… в карнавалите.
От друга страна, представителите на българската общност в Белгия работят в много разнообразни сфери, което е важно за нас. Може би най-известната българка в страната ни е госпожа Кристалина Георгиева, която миналата година поведе гигантско хоро на брюкселския площад La Grand-Place по време на фестивала Balkan Traffic. През април пак ще има хоро и това е една чудесна инициатива за сближаване на хората от различни народи.
Приличат си или се различават българите и белгийците като темперамент и светоусещане?
– И българите, и белгийците обичат семействата си, и харесват добрата храна, така че в общи линии си приличаме. Разбира се, има и разлики. Белгийците са по-оптимистично настроени към живота от българите, което за мен е малко непонятно, тъй като виждам много възможности за развитие в страната ви.
Организирате чудесната инициатива „Дни на Белгия в България“. Как премина последното издание и какви изненади сте подготвили за тази година?
– През 2015-а „Белгийските дни“ бяха проведени за 10-и път. Организирахме микс от бизнес, културни, социални и кулинарни прояви. Благодарение на сътрудничеството с Българското национално радио хора от цяла България успяха да се насладят на концерта Aka Balkan Moon. Този проект събра няколко от най-добрите белгийски и български музиканти. Наградата Primus Inter Pares за иновативен мениджмънт в областта на човешките ресурси пък бе присъдена на компанията Melexis. В Студентски град станахме свидетели на откриването на Luc's, нов бар-ресторант, в който се предлага „жива бира“, произвеждана от белгийска пивоварна в Трявна. Евроконсултанти организираха семинар по качеството, а компанията Rossima представи продуктите на Betafence. Направихме и три изложби, едната в Габрово, имаше филми и, разбира се, възможности да се опитат белгийски кулинарни специалитети. За тази година програмата все още не е готова, но мога да ви уверя, че събитието ще бъде на ниво.
Като дипломат сигурно пътувате много. Какво мислите за българските зимни и летни курорти. Къде и как обичате да почивате?
– Обичам да пътувам из страната ви, в България има много прекрасни кътчета в планините и в Тракийската низина. Природата в околностите на Белоградчик, Враца, Кърджали и Смолян е уникална. През лятото, тъй като не харесвам пренаселените плажове, ходя на море или преди активния сезон, или в края му. Созопол е място, което определено обожавам, както и по-отдалечените Дуранкулак и Калиакра. Тук в България се научих да карам и ски, въпреки че не съм готова за състезания. Но все повече белгийци посещават зимните ви курорти, което значи, че оценяват вашето гостоприемство.
Има какво да се види и в българските градове, които съчетават много разнообразни стилове. Пловдив се гордее с древната си история, в Русе се чувстваш, сякаш на следващия завой на Дунава ще се покаже Виена, красив е и Плевен, както и градовете в Долината на розите. Да не забравяме и Габрово, което си има музей на хумора и сатирата. Бях изненадана, че тук се срещнах с Настрадин ходжа – духовития опонент на Хитър Петър, който е много популярен в Близкия изток.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си? Трудно ли се съчетават кариерата и личният живот?
– Всеки избор, който правим в живота си, включително и дипломатическата кариера, си има своите предимства и недостатъци. Положителната страна е, че заедно със семейството си можеш да откриеш нови страни, култури и порядки. Така децата ти наистина се превръщат в граждани на света, отворени към промяната, към новостите. Неща като расизма например са извън тяхното светоусещане, тъй като те имат приятели от различен произход. Негативното е, че на всеки няколко години трябва отново да пренареждаш живота си, което е доста трудно. За щастие съвременните комуникации ни помагат да сме в непрекъсната връзка един с друг.
Открихте ли нови приятели у нас и с какво най-вече ще запомните мисията си в България?
– Колкото и да е красива България, истинското й богатство са хората. Тук срещнах неповторими личности. Много от тях биха могли да имат далеч по-добре платени кариери в чужбина, но са решили да останат и да помагат на страната си да върви напред. Вярвам, че такива хора ще допринесат за по-доброто бъдеще на тази държава.
В навечерието на дамския празник 8 март какво бихте пожелали на всички представителки на нежния пол?
– На 8 март ще почетем всички дами с концерт, посветен на оперната прима Полин Виардо. Проектът е на оперната певица Ина Кънчева и маестро Людмил Ангелов и ще бъде излъчен по БНР. Полин Виардо изнася първите си концерти в Брюксел далеч преди на стане световноизвестна. Тя е била приятел, муза и вдъхновение за творци като Тургенев, Ференц Лист, Дьо Мюсе, Жорж Санд, символ на богатия културен живот в Европа през ХІХ век.
Изпитвам огромно уважение към българските жени, у вас дамите на ръководни позиции са процентно много повече, отколкото в Белгия. В това отношение има какво да научим от вас. Бих казала на българските жени: „Поздравления, продължавайте да ни показвате правилния път, а ние ще се опитаме да ви настигнем, дори задминем!”
ТПС: Часовникът на Българското национално радио, връчен от Радослав Янкулов, е сред ценните награди в колекцията на госпожа Ван Калстър.
На откриването на белгийски бар-ресторант в Студентски град.
Аник Ван Калстър заедно с децата от танцовия състав на „Амалипе“ с надежда обменят новогодишните си пожелания.
