Една голяма промяна за шофьорите чука на вратата. Предстои въвеждането на електронна винетка за водачите на леките автомобили и таксуване за изминатото разстояние от камионите (т. нар. тол). Системата е сложна и скъпа и трябва да се изгради много прецизно, за да не се окаже, че едни пари отново са хвърлени на вятъра и така необходимите средства за ремонт на пътната инфраструктура ще останат химера за още десетилетия напред. Сигналите обаче, идващи от управляващите, не са особено оптимистични. Изглежда, че ще имаме поредния търг "на тъмно", и не е изключено да повторим грешките на други страни, които са минали по този път.
Съвсем неотдавна Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) пусна обявление за предварителна информация, че в началото на април предстои да започне процедурата за "Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за товарни автомобили (тол) и на база време за леки автомобили (електронна винетка)". За целта ведомството възнамерява да плати на избрания изпълнител близо 200 млн. лв. без ДДС. Сума, която без съмнение ще предизвика много апетити.
Предпочетената фирма ще трябва да създаде система, която да позволи интегрирането на няколко съществуващи технологии за събиране на таксите за камионите и електронна винетка за леките автомобили. Сред тях и такава за заплащането на електронната винетка, като единствената разлика със сегашната ще е, че тя вече ще е свързана с регистрационния номер на колата и ще се съхранява в дигитален вид. Друга функционалност, която е необходимо да осигури системата, е за пътуване чрез предварително закупен предплатен билет за даден маршрут. Например турски камион влиза на българска територия през Капитан Андреево и излиза през Калотина. Закупената предварително маршрутна карта ще му позволи еднократно придвижване от точка А до точка Б по платените пътища в рамките на определен период от време.
Другите опции, изисквани от АПИ, са далеч по-модерни. Става дума за бордово устройство на базата на американската GPS за проследяване на превозните средства. Или хибридна система, комбинация между Глобалната навигационна сателитна система (GNSS) и такава с микровълни (DSRC), засичаща возилата при преминаване под специално съоръжение и получаваща данните за тях. Последното – но може би най-важното, което се очаква от бъдещата система, е използването на бордово устройство, съвместимо с Европейската електронна тол система (EETS), за която ще стане въпрос малко по-надолу.
За електронните винетки е ясно, че ще ги има. Въпросът е на коя от останалите опции за таксуване на тежкотоварните автомобили ще се спре правителството, след като системата веднъж бъде изградена? Това, че ще бъдат похарчени 200 млн. лв. държавни пари за нея, идва да подскаже, че няма да се използва моделът на публично-частно партньорство, въпреки че именно такава е обичайната практика в Европа при подобни случаи. Най-често там се сключва договор за 10-15 години, като частната фирма проектира и изгражда технологията, а после се занимава с нейното управление до изплащане на направената инвестиция. Така се намалява финансовата тежест на проекта, тъй като вместо еднократното плащане на една огромна сума изпълнителят получава постъпления регулярно за целия период на контракта.
По всичко личи, че в България системата ще е централизирана. Наетата компания единствено ще я проектира и изгради, а управлението й ще се осъществява от предприятие със специално предназначение. То ще поеме функциите на държавата към пътищата, с изключение на определянето на размера на таксите. Стремежът към подобна централизация донякъде е разбираем, защото дава в ръцете на управляващите по-добър контрол върху събраната информация за преминаващите превозни средства и за финансовите потоци. Лошото е, че по този начин много се доближаваме до модела на Унгария, въведен от 1 юли 2013-а и обхващаш 6 513 км от националната й пътна мрежа – магистрали, първокласни и второкласни пътища. Тарифата при него зависи от категорията на пътя, типа на моторното превозно средство и екологичния му клас. А вариантите за плащане са два – с билет от точка до точка или със закупено бордово устройство, работещо през доставчик на услуга за проследяване на автомобилния парк. Доставчикът действа като посредник и изпраща получените данни на унгарската Държавна компания за управление на пътищата. Но проблемът на унгарския модел е, че противоречи на споменатата вече Европейската електронна тол система (EETS). Тя е въведена с директива 2004/52 на EC и е подробно разписана в официалното решение 2009/750 на Еврокомисията. Намерението е да се осигури съвместимост на всички действащи вече тол системи в общността, както и на тези, които тепърва ще се въвеждат. При това положение на един камион, пресичащ пет европейски държави, няма да му се налага да има пет различни устройства, с които да плаща пътните си такси по електронен път. Сключвайки договор с доставчик на EETS, той ще разполага с едно и ще се движи безпроблемно из целия съюз. Пътуващите през Унгария обаче са задължени или да ползват маршрутна карта, или да купят още едно бордово устройство, което проследява тяхното движение чрез GPS технология. Ето защо през октомври миналата година Будапеща беше призована да приведе своята система в съответствие с общностното законодателство, за да избегне разправиите в съда на Европейския съюз.
Ще повторим ли и ние унгарската грешка? В края на миналата година министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова бе на посещение в тази държава – именно за да почерпи от нейния опит.
В анализ на френската компания Vinci, която е един от най-големите играчи в Европа в областта на транспортната инфраструктура, пък се посочва, че "Целите на тол системата и това как ще се използват приходите от нея трябва ясно да се определят от българското правителство. От ключово значение ще е избраната за страната схема да е съвместима с Европейската електронна тол система и съществуващите вече доставчици на подобни услуги да започнат работа и в България, щом технологията започне да работи". В анализа се препоръчва също българските власти и Агенция "Пътна инфраструктура" да обявят и разяснят намеренията си пред частния сектор преди обявяването на поръчката, за да се чуе мнението му, а и по този начин да се засили конкуренцията към бъдещия търг. Но май няма кой да се вслуша в гласа на експертите, след като сериозен дебат за нашата тол системата все още не се е състоял. Под сурдинка в бранша се говори, че български играчи имали сериозни аспирации към тази поръчка и възнамерявали да прецакат големите международни компании, които се очаква да се явят на конкурса.
Изисквания:
*Новата електронна система трябва да гарантира свързаност на базите данни на Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и МВР. Като част от нея ще се осигурят и поне 50 мобилни контролни съоръжения за събиране на пътните такси, а също и автомобили, които да са подготвени и оборудвани за проверка на таксите. Те ще се използват от Агенция "Пътна инфраструктура". Отделно е необходимо да се осигурят 50 служебни превозни средства за мобилни глобяващи групи. С тях ще се отклоняват нарушителите и ще се превозват полицаите, които ще налагат глоби на място.
*Системата за заплащане на пътни такси трябва да е достъпна и за всички останали екипи на МВР, осъществяващи контрол на пътното движение. Ще се изисква на изходните гранични пунктове на страната да се осигурят мобилни офиси (контейнерно изпълнение). В тях ще работят поне двама души, които ще извършват на място проверката на пътните такси, глобяването и заплащането на глобите.
*Предвижда се технологията да категоризира превозните средства, задължени да плащат пътни такси, и да изчислява техния размер. Необходимо е системата да е в състояние да води на отчет минимум 10 000 000 активно регистрирани превозни средства и да обработва техните декларации.
*Обслужването на клиенти, които доброволно ще плащат пътни такси по електронен път, ще се извършват в Център за обслужване, търговски обекти, по интернет и през мобилните приложения, телефон, пощенски писма, факс и електронна поща. Системата трябва да подсигури възможност да не се начислява пътна такса на автомобили, чиито курсове са освободени от такси от властите, да поддържа процедури за налагане на глоби и доброволното им заплащане на местопроизшествието и да притежава модул за информиране на водачите, включително и чрез SMS. Намеренията са да бъде изграден и контролен център за мониторинг и наблюдение на дейностите.
