Цели 15 проекта за промени в Изборния кодекс са внесени в Народното събрание, което го прави може би най-предпочитания за ремонт норматив, при все че бе приет едва през февруари 2014-а. Вероятно това се дължи не само на недостатъците му, а на твърдия отказ на ГЕРБ да го пипа преди местния вот миналата година.
На заседанието си на 24 февруари депутатите от парламентарната правна комисия обсъждаха над четири бъдещите корекции. Председателят й Данаил Кирилов обясни пред "БАНКЕРЪ", че те ще бъдат гласувани в комисията до края на април и разгледани в пленарната зала през май. Което означава, че президентските избори може да се проведат и по новите правила.
За първи път народните представители се съгласиха да има отделен 32-ри изборен район "Чужбина" за живеещите зад граница българи. Това предложение дойде от ГЕРБ заедно с идеите за намаляване на предизборната кампания от 30 на 21 дни, увеличаване на капацитета на общинските избирателни комисии и избирането на кмет в населени места с най-малко 350 избиратели. Всички те бяха одобрени.
Законопроектът на Патриотите, който предвижда задължително гласуване, налагане на санкции при неупражняването на глас, стимули при пускането на бюлетина, активна регистрация и свеждането на предизборните подаръци до стойност от два лева, също бе приет.
"Вие сериозно ли го приехте това и сте правна комисия?", попита изумен депутатът Георги Кадиев, който присъства на заседанието като вносител на един от проектите. Повод за въпроса му бе, че задължителното гласуване било противоконституционно. Патриотите обаче контрираха, че има експертно тълкуване на казуса в обратна посока. Председателят Кирилов изтъкна, че искането е прието "по принцип" и че и ГЕРБ е за задължителното гласуване, ако е възможно неговото въвеждане. Но предпазливостта му подсказва, че в пленарната зала задължителният вот едва ли ще мине.
Една от идеите, дошла от "Българския демократичен център", е кандидатските двойки, които ще се явяват на президентски избори, да са ясни 90 дни преди провеждането им. Мотивът е, че става дума за мажоритарен тип избор и е добре хората да се запознаят по-отрано с претендентите.
Любопитно е, че всяка парламентарна група е внесла поне по едно предложение за изменението и допълнението на изборните правила. Реформаторите например имат пет законопроекта и един, който бе оттеглен.
Голяма част от промените целят "изглаждането" на кодекса, изготвен от бившата социалистка Мая Манолова. Може би най-спорното предложение е повишаването на прага на преференциите при провеждането на местни избори. Зад него стоят ГЕРБ, Патриотичният фронт и ДПС. Според техни представители един кандидат в партийните листи трябва да се премества на по-предно място, ако получи 7% – но не от общинската избирателна квота, както е сега (тя се получава, като общата сума на действителните гласове, подадени за листа, се раздели на броя на членовете на общинския съвет), а от броя на действителните гласове. Като цяло тази промяна не е чак толкова важна, стига след нея да не последват опити за изцяло обезсмисляне на преференцията. Конкретно Петър Славов от Реформаторския блок предлага тя да е валидна, ако кандидат събере не седем, а пет процента, което е в посока на понижаването на прага.
Дебатите в правната комисия бяха съсредоточени и върху агитацията на майчин език, обновяването на състава на Централната избирателна комисия и въвеждането на електронното дистанционно гласуване. Първото ще обслужи ДПС, което породи остри спорове между него и Патриотичния фронт. "Когато избирателите ви завършат основно и средно образование, получават българска диплома. Когато учат висше образование, държат всички предмети на български език. Когато отидат да вземат шофьорска книжка, карат по българския закон за движение по пътищата. И само в деня на изборите забравят българския език и затова по време на предизборната кампания трябва да има агитиране на турски. Това не е състоятелно. Как през целия си живот за образование, постъпване на работа, осигуровки, пенсия тези хора знаят български език и никой не го оспорва, но само в деня на изборите го забравят?", обърна се патриотът Емил Димитров към хората от ДПС.
Промените в състава на Централната избирателна комисия пък засягат само малките формации, които са парламентарно представени, но нямат членове в нея. Що се отнася до въвеждането на електронното дистанционно гласуване, то е в полза на гражданите, но срещу партиите. Депутатите от всички групи, с изключение на Реформаторския блок, за пореден път изразиха опасения, че така няма как да се гарантира тайната на вота. Все пак предложението на реформаторите мина "на косъм". Първоначално то бе отхвърлен от комисията с 8 гласа "за" и 9 "против", но последва прегласуване, при което Лъчезар Никифоров от АБВ си промени мнението.
Да не забравяме в крайна сметка, че ще има и второ четене в правната комисия, а и две нови разглеждания в пленарната зала на всичките 15 законопроекта.
