Покрай политическите фишеци във вид на постоянно пламващи и нищо незначещи списъци и доклади за Корпоративна търговска банка, в Народното събрание влезе и един проект, който предполага сериозни промени в Закона за банковата несъстоятелност. Те явно са предизвикани от проблемите около процедурите по несъстоятелност и осребряване на активите на Корпоративна банка. Поне така излиза от мотивите към проекта за изменение на закона. В тях изрично се подчертава, че от приемането му през 2002-а досега е изминало доста време и през този период по него не е извършено нито едно производство на банка в несъстоятелност. КТБ е първата. А междувременно се е променила нормативната база, регламентираща как става призоваването на страните по отделните търговски дела, свързани с вземания по кредити. Това, разбира се, са процесуални детайли, но те са много важни и трябва да бъдат записани изрично в Закона за банковата несъстоятелност.
Със сегашните промени се прави по-ясна регламентация на реда и на сроковете, по които се изготвят, обжалват и прецизират
списъците на приетите вземания
на кредиторите на обявената в несъстоятелност банка. Това е много важен момент във всяка подобна процедура, защото на базата на тези списъци и на групите кредитори в тях впоследствие се разпределят между кредиторите парите, които синдиците са събрали при осребряването на активите на банката. За да може процесът по изготвянето на списъците да протече максимално бързо и да е коректен по отношение на всеки от кредиторите, е редно процедурите да бъдат съобразени с всички нововъведения в съдебната практика при решаването на търговските дела.
Друг много важен момент са промените в регламента за
формиране на възнаграждението на синдиците
Обръщаме внимание на тази част от предложените промени в Закона за банковата несъстоятелност, съобразявайки се с действителните неясноти при тези дейности. Например синдишките заплати са едва ли не всекидневие на политиците в парламента. Но тази поправка в закона, която уж засяга заплатите, въобще не е свързана с тях. Според сега действащия норматив възнагражденията на банковите синдици се формират по следния начин: При назначаването им Фондът за гарантиране на влоговете им определя твърдо месечно възнаграждение, което е не по-малко от десет и не по-високо от тридесет минимални работни заплати. То е валидно за период от шест месеца.
След като изтече този период, месечното възнаграждение на синдика вече се определя като процент от общата сума на осребреното от него през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката. Така постановява чл.30, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност. А самата методика за определяне на този процент е дадена в Наредба №33 на БНБ.
В зависимост от това какви и колко активи са осребрени тези проценти варират от 0.01 до 0.7% от получените пари. Но за парите, събрани от сметки в действащи банки, процентът е нула. Най-високи са процентите – между 0.5 и 0.7%, от продажбата на дълготрайни материални и нематериални активи и от длъжници в производство по несъстоятелност.
Изчисленията показват, че при най-добрия вариант – събиране на пари от продажба на активи, синдиците трябва да осребряват движимо и недвижимо имущество за по 10 млн. лв. месечно, за да си осигурят възнаграждение по 7 хил. лв., които си поделят поравно. В случая с КТБ сумата делят трима синдици. Но такива месечни постъпления не се виждат в отчетите на синдиците на КТБ. Защо ли?!
За да започнат процедури по продажба на дълготрайни активи, а и за продажба на вземания на банката от нередовни длъжници, синдиците трябва да изготвят
план за осребряване на активите
Той трябва да бъде одобрен от Фонда за гарантиране на влоговете. Изключения от този ред се допускат за отделни сделки, включващи активи, чието осребряване не може да бъде отлагано, но това, както бе казано, става с изричното одобрение на фонда. Пример за такъв опит за извънредно осребряване на актив бе процедурата за продажба на ТБ "Виктория". Заради бързо топящия се собствен капитал на ТБ "Виктория" възникна заплаха тя да загуби лиценза си. Но решение на този проблем бе намерено: синдиците на КТБ, фондът и БНБ приложиха специфична схема за увеличение на капитала на ТБ "Виктория" с 30 млн. лв., като трансформираха подчинен срочен дълг в собствен капитал. Това пък позволи срокът за търсене на инвеститори да бъде удължен. Но в банковите среди се смята, че други подобни изключения едва ли ще бъдат допуснати, докато не бъде изработен план за осребряване на активите на КТБ. А такъв план – вече близо година откакто КТБ е обявена в несъстоятелност, все още няма. Причината за това едва ли е в пасивността на синдиците. Истината е, че със сътворените в края на 2014-а и началото на 2015-а промени в Закона за банковата несъстоятелност депутатите ги натовариха с
куп извънредни и несвойствени дейности
Става дума за многобройните списъци, които парламентът ги задължи да изготвят: списъци на политици, държавници, магистрати и на кого ли още не с депозити и кредити в КТБ; списъци на лицата с преференциални влогове в тази банка; списъци на лицата, извършили сделки по прихващания; списъци на политически партии с депозити в КТБ. Още в началото на 2015-а синдиците предупредиха депутатите, че изготвянето на тази документация ще ангажира много време и хора. И точно така се получи. Вместо да правят програма за осребряване на активите, синдиците на КТБ се занимаваха с изготвяне на списъци. Както се видя, от тях полза няма никаква, защото те по никакъв начин не осветлиха истината около случилото се в Корпоративна банка, но изядоха времето. Но сега без изготвен и одобрен план за осребряване синдиците не могат да продават активи и техните възнаграждения също са под заплаха, защото първите шест месеца от несъстоятелността на КТБ отдавна изтекоха. Затова се правят и предложения за промени в Закона за банковата несъстоятелност в частта му, третираща заплатите на синдиците.
Промените предвиждат фондът да определя месечното възнаграждение на синдиците до изготвянето и одобряването на план за осребряване на активите – както се вижда, вече няма шестмесечен срок. Което означава, че синдиците ще могат до безкрай да се занимават с всякакви вменени им от външни фактори безсмислени действия и да получават заплата, без са ангажирани със срокове за извършване на съществената част от своята дейност. Тази поправка в закона създава опасност изготвянето на план за осребряване на имуществото да бъде отлагано незнайно колко дълго. Докато го изготвят, може да минат година-две, че и повече. А заедно с него ще бъде отлагано и изготвянето на сметката за разпределение на събраните пари – а те могат да постъпват не само от осребряване на активи. Впрочем по сметките на синдиците на КТБ и в момента има 600 млн. лева. Но никой и дума не продумва с тези пари поне частично да бъде платено на кредиторите на банката. Казано по друг начин – промяната в Закона за банковата несъстоятелност, засягаща възнагражденията на синдиците, не защитава, а напротив – нарушава интересите на кредиторите. Разбира се, никой не пледира синдиците да не получават заплати, и то в размер, който е съпоставим с носената от тях голяма отговорност. Но този въпрос може лесно да бъде решен, ако народните представители просто премахнат от закона всички текстове, които задължават синдиците да изготвят купища списъци. Ако това бъде направено, работата на синдиците ще бъде безкрайно облекчена и те ще могат да се съсредоточат върху осребряването на активите на банката. И върху покриване на задълженията й (макар и частично) към нейните кредитори. Освен това самите списъци показаха своята несъстоятелност и вече за никого не е тайна, че те внасят повече объркване и дезинформация, отколкото данните и действията около банката да получат някаква публичност.
