Криворазбрано професионално задължение за всеки новоназначен министър е веднага след стъпването му в длъжност да афишира грандиозни и разтърсващи за закостенялата система реформи. От каквито я има нужда, я – не, я са нови идеите му или са не чак токлова добре забравени…Разбираемо е за Меглена Кунева, която така и не бе припозната от обществото за най-подходящия образователен министър, да демонстрира активност на старта и да обещава радикални промени, с които да трупа точки и да печели симпатии. Но е твърде пресилено да се тръби, че идва нов Закон за висшето образование, когато става дума за една, макар и значителна, поправка на действащите нормативи. Или пък да се говори, че от днес нататък университетите ще бъдат финансирани по коренно различен начин на базата на качеството на обучението. Този процес е в ход от 2014-а с последната стратегия за развитие на сектора.
Така че нито приоритетните направления във вузовете, нито парите за пазарни и защитени специалности, нито изследователските университети са невиждано новаторство, излязло от папките на министър Кунева. По-съществените въпроси са дали наистина се готви феодализация на определени висши училища, както твърдят опозиционни депутати, и дали свръхсубсидирането на конкретен списък със специалности (не) значи край с пълната академична автономия?
Безспорно списъкът с приоритетни направления, който следва да бъде одобрен от Министерския съвет до края на март, ще преобърне реалностите във висшето образование. Максимата "парите следват студента" ще се измести в посока "парите следват специалността". А това до голяма степен значи, че вузовете ще се развиват не в посоката, която искат, а в тази, която им е спусната по план. Ясно е, че либерализацията във висшето образование е стигнала предела си, както отбеляза и главният секретар на образователното ведомство Красимир Вълчев. Но пък какво ще стане, ако, или по-скоро когато, всички университети се юрнат да разширяват приема си в дефицитните сега инженерни и природни науки, математика, информационно-комуникационни технологии, педагогика…?
След 10-15 години, освен лекари и учители, май ще търсим със свещ икономисти, юристи и кадърни администратори. Всъщност доста странно е, че вузовете ще бъдат принудени сами да поискат намаляване на бройките за прием със заявки до образователното ведомство. Тази схема малко напомня здравната карта на здравния министър Петър Москов – уж болниците трябваше да кажат кои са излишните им легла, а накрая министерството оряза всичко, което пожела. От просветната институция все пак обещават, че пресявката ще се прави по обективни критерии – учебна и научна дейност, реализация на студентите и дали направлението е определено като приоритетно, или не. Засега е ясно, че "голямата ножица" ще подмине приема на студенти по компютърни науки, комуникация и математика.
В паралелния списък със защитени специалности пък ще попаднат "бутиковите" дисциплини, произвеждащи необходими за пазара на труда нишови професионалисти, които не могат да се преквалифицират. Такива са ядрените специалисти, японистите или арабистите. В случая нещата изглеждат очевидни, тъй като излизащите с по-нетрадиционна чуждоезикова филология по 10-20 студенти годишно са крайно недостатъчни да покрият дефицита в дипломатическите ни мисии, какво остава за двустранни търговски и икономически отношения. Но и за приоритетните и за защитените специалности неразрешен остава казусът, как завършилите ги ще бъдат задържани да работят в страната. Защото, когато инвестираш приоритетно в нещо, трябва да имаш възвръщаемост. А и математици, и компютърджии, и ядрени физици – подобно на лекарите, ще бъдат лапнати като топъл хляб на Запад в момента, в който вземат тапията.
Покрай дебатите в парламентарната образователна комисия около появата на университети от "четвърти вид" – изследователските, депутати от БСП и "Атака" обявиха, че тази промяна е лобистка. И ще облагодетелства конкретно ректора на столичния Медицински университет проф. Ваньо Митев. Спорната законова поправка гласи, че вузовете с развити научни звена, за каквито към момента са приемани Софийският, Медицинският и Техническият университети, ще получат специален статут по критерии, определени от Министерския съвет, и впоследствие ще бъдат преобразувани. Депутати заподозряха, че тази трансформация ще позволи на проф. Митев да се задържи на поста си повече от разрешените по закон два мандата. Но в просветното ведомство смятат да затворят всички законови вратички за "феодализация" на университетите, като отделят академичното от стопанското им ръководство. Друг е въпросът, че ако икономическият директор е назначаван от държавните власти, ще се получи феодализация от друг тип.
