Омбудсманът на Република България Мая Манолова нехае за хилядите жалби срещу източването на частните пенсионни фондове след въвеждането на абсурдното "право на избор" – държавното осигуряване. За това сигнализираха жалбоподатели, които вече губят търпение.
Недоволстват от бавенето и представителите на бранша. "Ние в качеството си на физически лица или на фирми и организации нямаме право да сезираме Конституционния съд. Очакваме това да направи омбудсманът, при който има няколко хиляди жалби по този повод. Но странно – месеци наред нямаме никакво произнасяне, нито в едната, нито в другата посока." Това каза Даниела Петкова, председател на УС на ПОК "Доверие".
Потърсихме ОмбудсМая за коментар. Тя отговори за "БАНКЕРЪ", че съгласно установената от нея практика решенията да бъде сезиран Конституционният съд се вземат след мнение на Консултативния конституционен съвет, който работи в нейна помощ. В него участвали едни от най-големите юридически умове на държавата като проф. Огнян Герджиков, Екатерина Михайлова, проф. Пламен Кунев, проф. Васил Мръчков и други.
Не ни беше казано кога г-жа Манолова е внесла сигнала си в този орган. От друга страна, съветът на юристите нямал краен срок за произнасяне.
По повод на предстоящото заседание на Висшия административен съд на 7 март, където ще се разгледа жалбата на няколко фонда срещу наредбата, с която се предвижда прехвърляне на средства от индивидуалните партиди на капиталовите схеми към солидарния пенсионен фонд, Петкова каза: "Ние продължаваме да мислим, че не е редно частни пари да влизат в държавните структури. Така че каквото и решение да вземе ВАС, то няма да бъде окончателно – всяка от страните ще се възползва от правото си на обжалване. Такъв е механизмът на правовата държава – да се извървят стъпките по националното право, преди да се премине към съдилищата извън България."
Прехвърлянето на частни пари в държавата е в ход и работи от август месец миналата година. Няма официална статистика каква част от частните спестявания са прехвърлени в солидарната държавна система. Но вероятно хората, които са пожелали да се прехвърлят в НОИ – това са хора, които са вече пенсионери, е възможно да прехвърлят от всички пенсионни фондове към 100 млн. лева. Процесът тече, но това не пречи на ръста на активите на пенсионните фондове, коментира още Петкова.
По повод инвестиционния подход, към който се придържат пенсионните фондове, Петкова каза: "За нас година, две или три на колебания не са достатъчен мотив, за да преориентираме стратегията си, която е дългосрочна. Степента на тревожност в света стана много висока и това повлия много на поведението на инвеститорите. Ние се придържаме към диверсификация, за да не следваме волатилността".
"В Европа и по света има два вида капиталови схеми – едните са с дефинирани пенсии, а другите са с дефинирани вноски. Горко на капиталовите схеми, които работят с дефинирани пенсии. Ние работим с дефинирани вноски. Принципът на дефинираните вноски е много по-подходящ при смутни времена."
Последните години са трудни от гледна точка на доходността, каза Петкова. "Сътресенията засегнаха всички инвеститори по света, включително и българските пенсионни фондове. Но въпреки трудните времена доходността, която се реализира в полза на осигурените лица, е положителна. Това се потвърждава категорично от данните, публикувани от КФН. Доходоносността надвишава ръста на инфлацията. За десетгодишен период инфлацията е около 42%, а пенсионните фондове са реализирали с 0,5% по-голяма доходност, което означава, че има реален ръст на покупателната способност на парите в индивидуалните партиди."
