След като си разменихме по един изгонен дипломат с Анкара и докато тамошните власти магерят списъци на наши политици, които да не пускат в своите вилаети, в израз на добросъседство и в духа на топлото натовско партньорство нашата страна ще изпрати едно военно подразделение (от осем души) за усилване на противовъздушната отбрана на южните комшии.
Защо бе натирен турският дипломатин, горе-долу разбрахме, но съвсем смъцафръцани са обясненията от какъв зор си стегна куфарите първият секретар в консулството ни в Истанбул – Зорница Апостолова. Ако целта е да се спази принципът на реципрочност, госпожа Апостолова може би се е опитвала да проповядва православното християнство край Босфора или е помагала за сформирането на някоя българска партия там. То и фамилията й за съседите е малко провокативна, ама както и да е. На този фон по-важен е знакът с военното ни подразделение. Символичен знак, разбира се, защото скромната ни военна единица, барабар и с оръдие да беше, никак не би усилила чиято и да е отбрана. При все това си мисля, че няма да я пратят да пази небето над Кушадасъ или над плажовете в Анталия. А там, където знакът най да личи и да изпъква. Знаем къде турците днес най ги стяга чепикът, но като се има предвид онзи турски забранителен списък, я си представете, ако пратят в единицата ни някой Доган да охранява противовъздушното пространство току отвъд река Резовска. Дето се вика – ни да го пуснеш, ни да го изгониш…
Подобен сценарий, естествено, е театрален, демек, илюзорен. Но чорбата, която я забъркахме, си е съвсем истинска. И се готви на бавен огън отдавна. Още откакто турското робство стана владичество, после присъствие, та да стигне сега до съжителство, и да се чудим на 3 март да се радваме или сълзи да роним заради раздялата с многовековния еднополов партньор?
Нека да сме наясно – НАТО си е НАТО и като сме си дали гъза, днес "ще сърбаме попарата" и на турците – пък било то и символично, ще им крепим противовъздушната отбрана. Въпросът ми е: дали у нас няма да се намери още една клета ПВО-батарея да я пратим на гърците? И те са в НАТО, въздушното им пространство редовно се нарушава, а и в знак на уважение, добросъседство и разбирателство след блокадата, която ни спретнаха фермерите им на Кулата.
То е редно в отговор и турците, и гърците да ни пратят нещо военно, тъй като ние пък сме пробити отвсякъде. Така заедно ще си правим знаци, ще си намигаме и ще си съжителстваме още векове напред…
А иначе, затова обичам Балканите. Заради добросъседството, взаимното зачитане, уважението, солидарността и разбирателството. И най-вече заради културата ни на общуване. На този полуостров никога не е скучно и винаги ще ти сервират я баклава, я някое дълго сувлаки край граничната линия, я плескавица от професорите историци в бившата югославска република Македония, я някоя балканска чорбица, дето като я изкусаш, ти държи сито с години.
