Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет Фонд Мениджмънт АД
Повечето фондови пазари се радват на позитивни движения, но все още е трудно да бъдат определени като начало на нов възходящ тренд. За това ще е нужно доста повече от повишение на цените на акциите. Повечето от макроикономическите данни, които бяха публикувани напоследък, все повече и повече навяват мисли за рецесия в развитите икономики и доста по-голямо от очакваното забавяне на растежа в Азия. Негативните макроданни обаче не успяха да развалят оптимистичното настроение на инвеститорите, които продължават като хипнотизирани да следят едно-единствено нещо – цената на петрола. Когато на пазара се прокрадне поредният слух за преговори за намаляване на добивите, цената на "черното злато" се изстрелва рязко нагоре, давайки тон на пазарите на акции. И обратно – когато слухът си остане просто слух, цената на петрола рязко потъва, повличайки със себе си и акциите. Досега не съм срещал разумно обяснение защо скъпият петрол е добър за глобалната икономика, а евтиният е причина за притеснения. Добивът на нефт извън Русия, в арабската част на Азия и отчасти в Южна Америка е изключително малка част от икономиките на повечето държави и не заема съществен дял от съответния брутен вътрешен продукт. За сметка на това почти всяка от останалите индустрии е консуматор на петролни продукти и ниската им цена би трябвало да действа стимулиращо. Като прибавим към това и ефекта на евтините горива върху потребителските разходи, загадката с "петролните притеснения" става още по-заплетена.
У нас, отново за щастие, никой не търгува акции заради цената на петрола или подтикнат от слух за среща между Русия и Саудитска Арабия. Всъщност през доста продължителни периоди от време никой не търгува никакви акции поради каквато и да било причина. Местните инвеститори са заели завидно твърдата позиция на странични наблюдатели и малцина от тях се осмеляват да изразходят няколко калории дневно за търговия на БФБ. Не знам дали това е една от причините за масовото затлъстяване на нацията ни, но няма да се учудя, ако точно липсата на апетит за риск е в основата на ленивите темпове, с които икономиката ни расте през последните години. Банковият депозит, наемът и рентата от недвижима собственост за мнозина са върхът на предприемаческото усилие, а като прибавим еврофондовете и държавните субсидии в земеделието, получаваме рядък коктейл от нискорентабилни, неиновативни и със скромна добавена стойност бизнес проекти. Как да очакваме тогава нови компании, чиито акции да се търгуват на БФБ? Откъде да дойдат истинските предприемачи, които добавят стойност и тласкат икономиката напред?
Засега явно ще трябва да се задоволим с това, което имаме. В повечето сделки, които се сключваха на БФБ напоследък (колкото и да е странно), като че ли участват главно институционални инвеститори – взаимни и пенсионни фондове. Обемите и начинът, по който се генерират, са характерни точно за по-големи играчи и добре че са те, защото в противен случай скуката би била убийствена. Индивидуалните инвеститори и спекуланти, ако не са емигрирали физически, изглежда, са насочили голяма част от финансовите си ресурси към чуждестранни пазари и инструменти. Не е тайна, че там напоследък е доста интересно, особено ако си от правилната страна на пазара.
Материалът не представлява препоръка за покупка и/или продажба на ценни книжа. Авторът и негови клиенти притежават и/или търгуват с компенсаторни инструменти и акции.
