Brown University извърши едно от най-мащабните изследвания в историята за финансовото поведение на човека. Обработването на данните за 50 хил. семейства (над 150 хил. души) отне цели пет години. Проучването не включва хора, наследили богатството си. Учените са включили в изследването си само тези, които са спечелили и продължават да печелят от своя труд, за да установят различията между бедните от богатите.
Втора работа
Повечето богати хора (67%) правят всичко по силите си, за да имат повече от един източник на доходи. И в случая не става дума само за инвестиции – неразполагащите с пари за това най-малкото си намират втора работа. Съзнавайки, че от две места се печели повече, отколкото от едно, те работят два-три пъти повече. И разполагайки с повече средства, се стремят да открият собствен бизнес, да се усъвършенстват или да инвестират изгодно, за да могат после да печелят още повече.
Лотарията
Конни надбягвания, покер, залози на футболни срещи, покупка на лотарийни билети – 77 на сто от бедните го правят редовно и само 6% от богатите вършат същото. Някой сигурно ще каже, че просто бедните се нуждаят от пари и мечтаят да забогатеят. Само че именно в това е проблемът – бедните харчат с надеждата да забогатеят неочаквано, но не печелят. Ако слагаха настрана средства, пръскани за такива напразни и глупави опити, след година можеше да установят, че са натрупали доста прилична сума.
Четенето
Още един интересен факт: 79 на сто от богатите признават, че много по-често четат професионална литература и всичко, свързано с кариерата и професионалното им израстване. И макар периодично да заявяват, че художествената литература им липсва, приоритетът са им книгите, свързани с техния бизнес.
Бедните по принцип четат много по-малко и само 11 на сто от онези, които изобщо четат, предпочитат професионалната литература. Повечето от хора с ниски доходи посягат към книгите изключително за удоволствие. Не че в тези предпочитания има нещо лошо, но тогава не би трябвало да се оплакват, че са бедни.
Разходите
За разлика от бедните, богатите никога не купуват неща, които не са им по джоба. Бедният например ще си купи много скъп телефон, при все че има по-евтини устройства, като за целта ще вземе кредит или ще похарчи пари, предназначени за друго. След което дълго време ще се лишава от по-насъщни неща, в сравнение с високата резолюция на екрана на скъпия смартфон.
Богатият човек никога не би си купил, да речем, много скъп автомобил, ако ще му се наложи да вземе кредит или да се откаже от нещо друго, което му е необходимо. Той ще си купи по-евтина кола.
Бюджетът
Осемдесет и четири на сто от богатите контролират своя бюджет и полагат максимални усилия да не излизат от рамките му. Те решават предварително колко и за какво ще похарчат и редовно държат под око разходите си. Тези хора никога не си задават въпроса, който толкова ни терзае към края на всеки месец: къде отидоха парите? Защото знаят точно за какво са отишли.
Само 20 процента от бедните следят внимателно разходите си. Останалите, след като платят сметките си, просто харчат останалото, без да се замислят за какво и колко плащат.
Спестяванията
Само 5 на сто от бедните редовно отделят 10% от месечния си доход. Други 20% на практика не пестят нищо. Главната причина е, че тези 10% им се струват толкова незначителна сума, че пестено им изглежда безсмислено. Други пък твърдят, че трудно биха оцелели, лишавайки се от въпросните 10 процента.
Първият аргумент е глупав, защото колкото и малко пари да заделяте, ще имате някакви спестявания. Ако не го правите, няма да имате нищо. Вторият аргумент е несъстоятелен, тъй като колкото и малки да са доходите ви, със сигурност ще оцелеете, ако ги намалите с 10 на сто.
Деветдесет и три на сто от богатите редовно спестяват. Не е важно колко, а че го правят редовно.
