На 3 март България отбелязва 138 години от Освобождението на България. Националният празник е символ не само на освободена, но и на обединена България. В името на тази идеалистична идея в Руско-Турската война живота си дават 66 хил. опълченци, а 140 хил. души са ранени. В цялата страна денят ще бъде отбелязан с грандиозни тържества, издигане на знамена и поднасяне на венци.
През 1878 г. Руско-Турската освободителна война е към своя край – османските сили са разгромени, а императорските войски на Русия са на път към Цариград. Високата порта чрез военни и дипломатически действия на няколко пъти се опитва да възпре руснаците и дори търси съдействие от западните сили. Действията на османците обаче не дават резултат. След превземането на Одринската крепост руските войски се оказват застрашително близо до вражеската столица и султанът е принуден да се съгласи на предложеното примирие. В Одринския протокол са записани исканията на победителите – автономия за освободената България и независимост за сърби и черногорци.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. Териториите на освободена България са съгласувани с големия обхват на Българската екзархия. Договорът определя границите на освободената територия каквито трябва да бъдат, според етническия състав на населението. Освободена България се разпростира във Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, обхваща почти цяла Македония, части от Косово и Албания, Източна Тракия и Южна Добруджа. Новата държава е със статут на автономно княжество и трябва да се ръководи от монарх.
Щастието на подписания договор обаче, трае кратко. Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, веднага отричат сключения от Русия мир. Те настояват за налагане на промени в почти всички клаузи на договора. Месеци по-късно е подписан и Берлински мирен договор. В него България е разкъсана, а обширните и територии са раздадени на съседните държави.
Тържествата в София и страната ще продължат през целия ден. Навсякъде в страната с тържествени ритуали ще бъде издигнато националното знаме. На паметници на загиналите за свободата ще бъдат поднесени венци и цветя, предвиждат се и църковни церемонии в памет на загиналите. В тържественото отбелязване на националния празник ще участват и военнослужещи от Българската армия.
Военнослужещи от Сухопътните войски ще участват в честванията на връх "Шипка" и в цялата страна.
Великотърновският митрополит Григорий и старозагорският владика Галактион ще отслужат заупокойна молитва в подножието на върха. Там ще се проведе и тържественият митинг за празника, а монумента с бронзовия лъв ще бъде окичен с венци и цветя.
Посетителите ще могат да разгледат експозиция, разположена по седемте етажа на паметника. Тя включва най-богатата колекция от оръжие, документи, снимки, ордени и медали, лични вещи на участници в паметните боеве на Шипка. Сред тях е и копие на легендарното Самарско знаме, с което българските опълченци изминават героичния си поход във войната.
