Поредна размяна на словесни крошета между Сотир Цацаров и Лозан Панов. И един по-премерен тупаник за Румяна Бъчварова. Изненадващо в мача между главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд беше въвлечена на ринга и министърката на вътрешните работи, чийто стол отново взе да се поклаща от заявката за полицейски протести. Ако прибавим оценките на Цацаров за намеренията на Панов и за ползата от евромониторинга върху правосъдието, можем да отчетем още една „добра“ седмица за съдебната реформа.
Сблъсъкът, който се състоя на организираната от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" конференция, посветена на 120-годишнината от приемането на наказателния закон у нас, беше явно преднамерен. Оказа се, че Цацаров е вербувал на своя страна предшественика си Борис Велчев, който кацна на съдебния Олимп като председател на Конституционния съд. Вместо да говорят за резултатите на държавното обвинение, бившият и сегашният главен прокурор откриха топлата вода и пробутаха една от дежурните версии за оправдаване на безнаказаността в държавата – че съдебната реформа трябвало да започне от МВР. Вътрешното министерство беше посочено в прав текст като "основния виновник" за липсата на резултати в борбата срещу корупцията, заради което сме отнесли критики и в последния доклад на Европейската комисия.
"Само слепи хора могат да си мислят, че съдебната реформа не започва от МВР. Ако ние не създадем условия да се разкриват престъпления, няма защо да се сърдим след това, че няма добри разследвания, респективно и наказани. Искам да попитам г-н Цацаров щастлив ли е от бройката на разкритите корупционни престъпления по високите етажи на властта? Разкриват се шумно по вестници, по телевизии, но тогава, когато става дума за професионално разкрито корупционно престъпление, позволяващо ефективно разследване след това, случаите са много редки. Не искам да кажа колко редки, защото се страхувам, че е държавна тайна", изигра ролята си Велчев.
Цацаров пък влезе в своята роля с конкретика, подсказваща някаква предварителна съгласуваност между двамата. "Може би някой трябва да си зададе въпроса колко разработки за корупция по високите етажи на властта са влезли в прокурорските кабинети. Може би трябва да се разбере, че ГДБОП няма нито една разработка за корупция. Най-високото ниво, до което се е стигало в оперативните разработки, е председател на агенция", коригира още малко прицела главният прокурор. Възниква обаче въпросът защо подминава без внимание създаденото преди година Специализирано звено за разследване на корупцията, родено от споразумение между него, МВР и ДАНС.
Поредната антикорупционна структура бе реакция на предишния доклад на Еврокомисията, в който Брюксел поиска резултати като тези на румънската специализирана прокуратура "Антикорупция". Цацаров беше обаче категорично против звеното да е по румънския модел независимо и то беше поставено под прякото му ръководство. Румънският опит беше заимстван само по отношение на името и звеното до ден-днешен става за смях с кокошкарските си реализации. А предназначението му е да разследва корупцията по високите етажи на държавната и общинската власт, както и сред магистратите.
Валсът Цацаров-Велчев продължи със синхронизирани разсъждения върху Наказателния кодекс и разнобоя между наказателната политика и очакванията на обществото. Велчев разви старата си теза за широка декриминализация на някои престъпления с уговорката, че това водело до политическо самоубийство. Цацаров пък илюстрира думите му с пловдивско дело за кражба на коза, извършена от циганин. Прокурорът поискал условна присъда, а съдията попитал собственика на животното, възрастен човек, какво иска от съда. Отговорът бил: "Разстрел, неговата…!" Ставало въпрос за "конюнктура" и за "хард очаквания", на които било трудно да се отговори. А времената били бурни – "едните са обвинявани в поддръжници на статуквото, други се обявят за реформа, а трети – откровено за революция".
Последната реплика само жегна допълнително готовия за атака Лозан Панов. Той обяви директно, че България е под мониторинг заради неспособността си да се справи с прилагането на наказателното право. Последва напомняне за създаването на единна европейска прокуратура и за въвеждане на външен независими мониторинг на държавното ни обвинение от страна на европейски експерти "като плавен преход към искане за въвеждане на европейски съдебен борд". Той щял да стане неизбежен, "ако наистина влезем в спиралата на прехвърляне на отговорността между съд и прокуратура, за да избягаме от отговорност – "Ние ги хващаме, а те ги пускат".
"Наскоро бях критикуван от колежка от Висшия съдебен съвет, че няма нито един осъден за корупция по знакови дела. Ще призная, че нямам никаква идея как се определя кои са знаковите дела. Откакто съм председател на Върховния касационен съд, не ми е известно в съда да са постъпвали обвинителни актове срещу висши представители на властта, ако това се има предвид под знакови дела. В Румъния показват ясно и категорично волята си за борба с корупцията", посочи Панов. И посочи разнопосочните актове по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за шестте "Не!!!" като пример за надмощието на парламентарната над съдийската квота в съвета.
Панов също си послужи с илюстрация, но не със случай от практиката, а с вица за майката, която искала дъщеря й да си намери съпруг с тяло на спортист и с ум на професор. След време щерката се омъжила, но се оказало, че е случила, ама не съвсем – мъжът се оказал с ум на спортист и с тяло на професор.Такъв бил и резултатът от
постигнатия "историческия компромис" по конституционните промени – засилено било политическото влияние в съдийската колегия.
Тук вече Цацаров кипна, определяйки тезата на Панов като "режисирани пропагандни слова" – ако преместването на една бройка в квотите било панацеята, "тогава да ги бяха взели всички, не единият, само и само да има спасение". Шефът на държавното обвинение призова "да спрем с вредната теза за грешната, неумелата, неможещата прокуратура и всезнаещия съд, който се намира някъде във висините". И припомни, че 20 години е бил съдия. В добавка Цацаров уличи Панов в политически амбиции, посочвайки че "политик не се става в рамките на мандат в съдебната система", и че "спекулата със съдебната реформа е оправдание за бъдещи планове на някои хора". Те можело и да са прави, но решавал избирателят, не пропагандата. А прокуратурата не била библиотека, в която "има папки, папки и главният прокурор ги натиска, за да не влязат в съда".
Най-нелепо звучи оценката на Цацаров за антикорупционния напредък на Румъния. Тук главният прокурор следва плътно опорните точки, ползвани и от премиера Бойко Борисов за омаловажаване на постиженията в съдебната сфера на северната ни съседка. С поучителен тон Цацаров посъветва всички, които дават Румъния за пример, да прочетат внимателно доклада за нейния напредък. В него се сочело "пълното изоставане на разследванията на корупция по т.нар. средни и ниски етажи. Прокуратурата на север от Дунава била "на крачка да бъде консервирана изцяло и да бъде превърната в нещо, което не бива да става никое общество". Твърдения, в които ние искрено се съмняваме, защото далеч преди румънците да подпукат едрите риби, в страната им имаше ред и респект към властта по улици, села и паланки. За капак Цацаров изля яда си към мониторинга, уверявайки че има "повече доверие към препоръките на хората, които практикуват в Софийския университет, отколкото към тези, които практикуват чиновничество в Брюксел". Механизмът за сътрудничество и проверка отдавна се бил превърнал в механизъм само за проверка, а сътрудничеството се проявило за първи път едва в този доклад. "И понеже се е превърнал в такъв, механизмът стана удобен политически инструмент. По мое скромно мнение, зная, че звучи еретично, в този си вид той не е полезен за България, не дава никаква помощ на страната. Той дава само умозрителни оценки, резултатът от които е подхранване на вътрешни политически войни. А това е вредно за тази страна. Колкото е вредно съд или прокуратурата и техните ръководители да се изживяват като бъдещи участници и играчи в политическата сцена", отсече Цацаров.
