Европейската централна банка успя да привлече вниманието (на 10 март) с неочаквано наситен коктейл от мерки за стимулиране на икономиката на еврозоната и за блокиране на инфлационния спад. На редовното си съвещание във Франкфурт управителният й съвет понижи изненадващо и трите си основни лихвени процента, не само депозитния. Базовата лихва слезе от досегашните 0.05 на 0%, лихвата по депозитите – от минус 0.3 на минус 0.4%, а кредитната лихва за рефинансиране – от 0.3 на 0.25 процента.
ЕЦБ повиши и количеството на месечните покупки на активи – от сегашните 60 на 80 млрд. евро, а включи в кръга от книжата, които ще приема за легитимни и деноминирани в евро копоративни облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от небанкови компании от еврозоната. Централните банкери обещаха да започнат през юни и четири нови кръга от целеви операции за рефинансиране по програмата TLTRO – евтини дългосрочни кредити за банките, които те да насочат към реалната икономика.
Пакетът от мерки изненада пазарните играчи със своя обхват и дълбочина. Но не и познавачите на гардероба на "Супер Марио". Те били сигурни, че предстои нещо необикновено! Защото председателят на ЕЦБ Марио Драги бил с вратовръзката, която носил през юли 2012-а, когато обеща, че "на всяка цена" ще спаси еврозоната.
По време на пресконференцията след края на съвещанието на централните банкери Драги подчерта, че пакетът "е адекватна реакция на отслабването на растежа и на перспективите за ценова стабилност". Той добави, че ЕЦБ би могла да понижи още лихвите, но вероятността да извърши подобен акт е малка.
Европейските централни банкери предвиждат инфлацията да се задържи отрицателна през идните месеци и да започне да се повишава към края на годината. Новата им инфлационна прогноза вече е за 0.1% годишно през 2016-а срещу предсказания преди три месеца един процент. Драги очаква инфлацията да започне да нараства постепенно до 1.3% през 2017-а и до 1.6% през 2018-а.
Низходяща корекция претърпя и прогнозирания растеж. Новите стойности са за 1.4% увеличение на БВП през тази година и 1.7% през идната.
Еврото се движеше нагоре-надолу както преди и след съвещанието на ЕЦБ, така и по време на пресконференцията на банковия председател. И първоначално заличи повече от цент към зелените пари и потъна до 1.0863 щ. долара (от около 1.0970 преди съобщението на ЕЦБ). После обаче бързо навакса загубеното "с лихви" и "изскочи" над 1.11 щ. долара.
Слабите индекси на доверие на бизнеса и на индустриалния сектор обаче вещаят нови насрещни ветрове за европейските стопанства, основно откъм Китай.
"Банк дьо Франс" прогнозира по-нисък от първоначално очаквания растеж на страната през първото тримесечие заради поредния спад на доверието на мениджърите на промишлените компании. Индексът, следящ нагласите им, се е понижил от 101 пункта през януари на 98 през февруари. Общият индекс PMI на Markit Economics, отчитащ активността в сектора на услугите и на производството на Франция, през миналия месец падна до 49.3 пункта. Това е най-ниската му стойност за последната повече от година, а фактът, че е под 50, е белег за свиване на двете области.
Фабричните поръчки в Германия през януари намаляха за втори пореден месец – сигнал, че охлаждането на световната икономика и ниските вътрешни цени вредят на най-голямото европейско стопанство. И макар Германия да печели от рекордно ниската безработица, която стимулира вътрешното потребление, корпоративното доверие се топи заради високите пазарни колебания и заради опасенията, че възстановяването на еврозоната може да спре.
Все пак надеждата умира последна. Статистическата служба на Европейския съюз оповести на 8 март, че фиксираните капиталови инвестиции в еврозоната са се увеличили с 1.3% през последното тримесечие на 2015-а, потреблението в частния сектор – с 0.2%, а в държавния – с 0.6 процента. Износът е нараснал с 0.2%, а БВП – с 0.3%, колкото беше и първоначалната оценка, огласена на 12 февруари. Засега обаче въпреки силните инвестиционни числа икономистите не бързат да се радват. Защото опасенията от евентуалното излизане на Великобритания от ЕС и твърде дългата битка на Испания да формира ново правителство показват, че политическият пейзаж в еврорегиона не е много устойчив, а за положителен инвестиционен климат е нужна стабилна среда.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3890 млн. евро (7608 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
