Допълнителните възнаграждения на служителите в комисиите за регулиране на съобщенията, за енергийно регулиране и финансов надзор ще се определят според свършената работа и постигнатите резултати. Това ще става по публично известна методика.
Парламентът прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор /КФН/, внесен от депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров. В гласуването участваха 100 народни представители, от които 98 бяха "за", а двама се въздържаха.
В мотивите си вносителите посочват, че липсва ясен регламент за определяне на допълнително възнаграждение на служителите и ръководството в някои регулатори – КФН, Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ и Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.
Въвежда се таван на допълнителните възнаграждения, така че те да не надхвърлят основното възнаграждение на съответния член или служител към комисиите.
Според сега действащото законодателство повечето регулатори могат сами да определят размера на заплатите и допълнителните си възнаграждения. Между първо и второ четене на законопроекта пък в списъка ще влязат и Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и Съвета за електронни медии /СЕМ/.
Независимостта на регулаторите не означава те сами да си определят заплатите, каза Мартин Димитров. Той заяви, че след казуса с КТБ и високите заплати в БНБ по това време не е редно да се оставят регулаторните органи сами да си определят заплатите.
